Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                      

 

 

                             гр. Троян, 21.03.2017 година

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                     първи състав

на седми март                                                    две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1100 по описа на съда за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.144 от Семейния кодекс /СК/   

 

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.144 от СК, предявен от М.Я.Н. *** против Я.М.Н. ***.

Ищцата твърди, че ответникът е неин баща. Родителите й  се разделили малко след нейното раждане и от тогава страните не поддържали никакви отношения помежду си. Твърди, че баща й отказва да има каквито и да било контакти и с нея.  Ответницата е пълнолетна, като твърди, че е студентка в редовна форма на обучение в Икономически университет град Варна, факултет "Управление", II курс. Твърди, че няма собствено имущество-нито недвижимо, нито движимо, няма и собствени доходи, от които да може да се издържа. Майка й правела всичко, което е по силите й да задоволява потребностите на ищцата, но средствата не достигали с оглед нарасналите й нужди. Освен за храна, облекло, обувки, учебници и учебни пособия, ищцата твърди, че се нуждае и от средства за задоволяване на елементарни културни потребности, средства са необходими и за заплащане на семестриалните такси, които за учебната 2016-2017 година били увеличени от 180 на 220 лева.

     Ищцата твърди, че средствата за издръжката й не й достигат, учебната й програма  не й позволява да се занимава с друга дейност. Посочила е, че баща й - отв.Н., без особени затруднения би могъл да й заплаща издръжка в претендирания размер.

    Ищцата прави искане съдът да постанови решение, като ответникът бъде осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 130.00лв., считано от 23.12.2016г. за в бъдеще, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Претендира направените разноски в производството.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответникът, чрез пълномощника си адв. А.Ч. от ЛАК, е представил писмен отговор, в който е взел становище за допустимост, но неоснователност на иска, както по основание, така и по размер.   В отговора се твърди, че материалните възможности на ответника не му позволяват да заплаща на ищцата месечна издръжка, като той нямал никаква възможност да я подпомага финансово, тъй като е с изключително ограничени финансови възможности и не би могъл да заплаща издръжка на ищцата по делото, без това да създаде особени затруднения за самия него.

Твърди се, че ответникът не притежава никакво движимо и недвижимо имущество, от което евентуално би могъл да получава доходи. Посочено е, че работи на непълен работен ден, на длъжност „майстор производство на хлебни изделия", във фирма „Даримар Груп" ООД  гр. Троян, където получава брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 115 лв. Извън получаваното от него трудово възнаграждение, той нямал друг постоянен източник на доходи.

   Твърди се, че ответникът  ежемесечно изплащал потребителски кредит към „*******, остатъчният дълг по който към месец януари 2017 год. е в размер на ***** лв.  главница, без лихви и такси.

 В отговора е посочено, че даването на издръжка на ищцата ще създаде особени затруднения за ответника, поради което е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от пълномощника си адв.С. Станчева от ЛАК, която поддържа предявеният иск  и моли същият да бъде уважен.

  Ответникът Я.М.Н.  се представлява от пълномощника си адв.А.Ч. от ЛАК, който прави искане да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан.

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

 От представено по делото удостоверение за раждане от ***г*** се установява, че ответникът е родител на ищцата М.Я.Н., родена на *** година.  

 По делото е представено уверение № 3-88171/2016-12-14, издадено от Икономически университет гр.Варна, факултет „Управление“, от което се установява, че ищцата М.Я.Н. е записана за зимния семестър на 2016/2017г., 2 курс по специалността „Туризъм“, редовно обучение, фак.№ ****. В уверението е отразено, че студентката Н. не е получавала стипендия за периода м.09.2015г.-м.12.2016г.вкл.

По делото е  прието преводно нареждане от 17.09.2016г., от което  е видно, че ищцата М.Н. е внесла сумата от 220.00лв. по сметка на ИУ-Варна.

Ищцата е декларирала в писмена декларация, че не притежава движими и недвижими вещи, както и влогове.

Посочените документи не са оспорени от ответната страна.

Ищцата е ангажирала писмени и гласни доказателства с оглед доказване на твърденията, изложени в исковата молба, че ответникът работи  и съответно реализира доходи. Изискано е кредитно досие от „******, от което се установява, че при сключване на договора за кредит на 15.05.2013г. ответникът Я. е заявил данни за получавано трудово възнаграждение в размер на 450.00лв. От представено от ответника удостоверение от посочената банка е видно, че кредитът, отпуснат на Я.М.Н. на 19.12.2007г. е преструктуриран, като на 17.05.2012г. е извършено консолидиране на потребителски кредит и кредитна карта поради затруднения в обслужване на задължението. Отново поради затруднения в обслужването кредитът е повторно преструктуриран на 15.05.2013г. Към 13.01.2017г. задължението на Н. по кредита е *******лв.

По делото е изискана информация от ТДНАП гр.В.Търново относно регистрирани трудови договори на страните. От представените справки се установява, че ищцата е била в трудово-правни отношения с „ВМ-БЕНЦ-Величко Михалев“ в периода 22.11.2015г. до 15.01.2016г. Ответникът Я.Н. е с регистриран трудов договор с „ДАРИМАР ГРУП“, сключен на 20.10.2014г. и действащ към 31.01.2017г., с 2-часово работно време и доход 115.00лв.

По делото е представен нотариален акт от 05.05.2015г. за покупко-продажба на недвижим имот, от който се установява, че трима продавачи, един от които ответникът Н., са продали съсобствен апартамент в гр.Троян за сума от *******.

Ответникът е представил удостоверение от Община Троян изх.№ УД0000099/20.01.2017г., от което е видно, че същият не е декларирал движимо и недвижимо имущество.

По делото е прието гр.д.№ 653 по описа на Троянски районен съд, по което е постановено решение № 276/12.11.2014г. по предявен иск с правно основание чл.144 от СК между същите страни. Искът е уважен, като решението е потвърдено с решение № 12/15.01.2015г. по в.гр.д.№ 645 по описа на Ловешки окръжен съд за 2014г. Във въззивното решение е посочено, че издръжката по уважения иск ще се дължи до датата на завършване на средно образование на ищцата. С оглед на което предявеният иск по настоящето производство е допустим, като за ищцата е налице правен интерес от предявяването му.

Страните са ангажирали гласни доказателства в подкрепа на твърденията си – по двама свидетели при режим на довеждане.

Разпитана е свидетелката С.Й.И., която посочва, че  познава ответника, когото виждала, че работи във фурната в ж.к.“Младост“ на гр.Троян. И. заявява, че сутрин ходи там, за да си купи закуска, а също и в обедната почивка между 12.00-12.30 часа, като вижда Я.Н. в работен процес и сутрин, и по обяд.

Свидетелката Ц.Д.-баба на ищцата, заявява в показанията си, че бащата се е дезинтересирал от дъщеря си от самото й раждане, не е плащал издръжка за нея никога доброволно, а само по принудителен ред.

Свидетелите Н.А.Т. и М.М.Ч. посочват в показанията си, че познават ответника, който им е споделял за своите финансови затруднения и е искал от тях пари на заем, като те са му предоставяли заеми в минимален размер – между 30 и 50лв.

  Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите кореспондират с други доказателства по делото. Показанията на свидетелката Д. преценява с оглед другите данни по делото, предвид възможна заинтересованост, съгласно чл.172 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

           Предявеният иск е с правно основание чл.144 от СК, съгласно който, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20- годишна възраст при обучение в средно и на 25- годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, и родителите могат да я дават без особени затруднения. Съгласно трайната съдебна практика по прилагането на  чл. 144 от СК, родителят дължи издръжка, когато притежава средства над необходимите за собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на своето пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите, или от използване на имуществото си. Спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е безусловно, т.к. поначало пълнолетният може да се издържа сам. ( Р № 273/ 01.02.2012 год. по гр. дело № 1694/ 2010 год., ІІІ г.о. , ГК на ВКС).

            В случая се доказа, че ищцата е пълнолетна / навършила е 20 годишна възраст/, учи редовна форма на обучение в Икономически университет гр.Варна и е във втори курс, както и че не притежава имущество и не реализира доходи, от които да се издържа.

          По делото не се доказа обаче третата от кумулативно изискуемите  предпоставки на  чл. 144 от СК – ответникът да може да дава  претендираната издръжка без особени затруднения. От събраните доказателства настоящият състав не може да направи извод, че ответникът обективно притежава доходи, които му позволят без особени затруднения да отделя средства  за издръжката на пълнолетната си дъщеря.

          По делото е доказан доход от трудова дейност на ответника в размер на 115лв. месечно, което е 4 пъти под размера на МРЗ. Съдът, макар и да кредитира показанията на свидетелката И., която виждала ответника да работи, както в сутрешните часове, така и в обедни часове, не може да обоснове само на тяхна база извод за реализиране на по-голям доход, който да е достатъчен за уважаване на иска.

Настоящият състав не приема за релевантни към спора данните за трудово възнаграждение на ответника към датата на преструктуриране на потребителски му кредит на 15.05.2013г., а именно- 450.00лв., тъй като, от една страна тези данни са били заявени от ответника-кредитополучател и липсва приложен трудов договор с такова възнаграждение към кредитното досие, прието като доказателство по делото, а от друга страна, тези данни, дори и да са били реални, са били относими към онзи период, от който са изминали повече от три години, като, на последно място, те се опровергават от официалната справка, преодставена от ТДНАП гр.В.Търново, която обхваща периода 01.01.2016-31.01.2017г., както и от представения трудов договор № 000058/20.10.2014г. По същите причини не може да се обоснове извод за реализиран доход от извършената продажба на идеална част от апартамент през 2015г., който да е наличен към настоящия момент и с който ответникът да може да плаща издръжка на дъщеря си. По делото не са ангажирани доказателства каква сума е получил Я.Н. от посочената продажба, като от съдържанието на нотариалния акт не става ясна каква идеална част от имота е притежавал продавача Я.Н., за да се приеме за безспорно, че е получил съответна сума от общата посочена продажна цена.

         По делото е установено, че ответникът е в трайно финансово затруднение, което се доказва от писмените доказателства, касаещи отпуснатия му потребителски кредит през 2007г., който на два пъти е бил преструктуриран във връзка с невъзможността на ответника да погасява задължението си. Освен това, от кредитното досие, в частност-приложения погасителен план, се установява, че Н. дължи изпълнение по така преструктурирания потребителски кредит в срок до 16.05.2023г. с месечна вноска 224.31лв.

При обективна липса на достатъчни доходи и имущество, какъвто е и процесния случай,  съдебната практика приема, че  съществува затруднение  родителят да осигури издръжка по чл. 144 от СК за пълнолетното си учащо дете, като е без значение възможността  да реализира доходи, след като е в трудоспособна възраст (Р № 305/ 07.06.2011 г. на ВКС  по гр. д. № 1269/ 2010 год.  ІV г.о.).    

            Настоящата инстанция съобразява задължителните  указания, дадени  на съдилищата относно делата за издръжка  по ППВС № 5/1970 г.- т. 4 досежно възможността на лицето, което дължи издръжка, която е винаги обективна и конкретна, определя се от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице.

Предвид изложеното, предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

 

                                                      Р     Е     Ш     И    :

 

 

  ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.144 от СК от М.Я.Н. *** против Я.М.Н. *** с искане ответникът да бъде осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 130.00лв., считано от 23.12.2016г. за в бъдеще, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от датата, на която е обявено решението-21.03.2017г.

                                                                     

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: