Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                

 

 

                                            гр. Троян, 11.07.2017 година

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                     първи състав

на дванадесети юни                                        две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 114 по описа на съда за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от Семейния кодекс /СК/   

 

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК, предявен от  С.А.П. - И. ***, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетния си син Д.И.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.А.Ч. *** против И.С.Т. ***.

Ищцата твърди, че с ответника живели съвместно на семейни начала, по време на което съжителството се родило детето им - малолетният Д.И.Т., род. на ***г.,  ЕГН **********. Половин година след раждането на детето, през месец август 2005 год., родителите се разделили, като детето останало да живее при майката. Ищцата твърди, че единствено тя полагала грижи за неговото отглеждане и за задоволяване на потребностите му. Ответникът  никога не проявявал интерес към сина си, към нуждите му, към неговото развитие и възпитание. Ответникът никога не се е държал като баща и родител и никога не е оказвал каквато и да е било помощ или подкрепа на сина им. Той никога не е полагал каквито и да е било грижи за него,  не е проявявал желание да се срещне с детето, да  осъществи какъвто и да е било контакт с него.   Нямало случай, при който ответникът да му е изпращал подарък или да се е обаждал по телефона, за да се поинтересува за него.

Ищцата твърди, че ответникът бил осъден да заплаща на детето издръжка, която не плащал, въпреки, че по изпълнителното дело, образувано срещу него, се установило, че същият притежава имущество.  През месец юли 2015 год. ответникът платил четири месечни издръжки за минало време, като сумата платил само и единствено поради факта, че ищцата подала жалба срещу него до РП - Троян  за престъпление по чл. 183 от НК. От месец юли 2015 год. до момента ответникът не е заплащал никаква издръжка за сина си и не  е давал никакви средства за отглеждането му.

Ищцата прави искане съдът да постанови решение, с което ответникът И.С.Т. да бъде лишен от родителски права  по отношение на детето Д.И.Т., ЕГН **********.

            При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответникът не е представил писмен отговор, не е взел становище по иска и не е ангажирал доказателства.  За последиците от неподаване на отговор и неупражняване на права ответникът е уведомен с разпореждане от 10.02.2017г., получено лично от него. 

Районна прокуратура гр.Троян също не е представила отговор и не е взела становище по иска.   

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си адв.А.Ч., който поддържа иска и моли същия да бъде уважен.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.  

За Районна прокуратура гр.Троян, редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание.  

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

 От представено по делото удостоверение за раждане серия ТРАР № 050034 от 18.02.2005г. на Община Троян се установява, че ищцата и ответника са родители на малолетния Д.И.Т., роден на *** ***.  

 По делото са представени три решения на Троянски районен съд, от които се установява, че ответникът е бил осъден да заплаща издръжка за малолетното си дете Д.. С решение № 413 от 20.10.2006г., постановено по гр. дело № 462 по описа на ТРС за 2006г., И.Т. е осъден да заплаща издръжка за сина си в размер на 60.00лв. месечно. С протоколно определение № 264 от 25.04.2013г. по гр.д.№ 226 по описа за 2013г. съдът е одобрил спогодба, с която страните са се споразумели размерът на присъдената издръжка да бъде увеличен на 90.00лв. С решение № 11/12.01.2015г., постановено по гр.д. № 779 по описа на ТРС за 2014г.,  е изменен размера на издръжката, като същият е увеличен на 120.00лв. месечно.

По делото е  приета справка от ДСИ при СИС на Троянски районен съд изх. № 2541/06.04.2015г., от която се установява, че по описа на СИС има образувано изпълнително дело за издръжка № 20064340400257 с длъжник И.С.Т., като по делото няма постъпили суми за погасяване на задължението. От удостоверение, издадено по посоченото ИД № 20064340400257, изх.№ 1017/07.02.2017г., е видно, че към 07.02.2017г. по делото няма данни за постъпили суми за изплащане на задължението.

От справка от ТДНАП гр.В.Търново № 150331500087926/17.04.2015г. е видно, че ответникът притежава 3 броя МПС-леки автомобили. От справка от Община Плевен № 1607/15.10.2015г. се установява, че И.Т. има декларирани недвижими имоти в с.Брестовец, обл.Плевен.

Посочените документи не са оспорени от ответната страна.

Съдът е изискал становища от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Троян и от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Плевен, от които се установява, че ищцата и ответника  са се разделили след навършване на 6-месечна възраст на детето им Д. и от тогава малолетният живее с майка си, която полага грижи за неговото отглеждане и възпитание. След раздялата на родителите ответникът преустановил контактите с детето. Майката, която полага грижи, е осигурила необходимите условия за правилното физическо и психическо развитие на детето. В социалния доклад, изготвен от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Плевен е отразено, че ответникът И.Т. е заявил, че не е съгласен да бъде лишен от родителски права спрямо сина си Д. Т., което ще потвърди и в съдебно заседание по делото.

Съдът , на основание чл.133, ал.2 от СК, призова два пъти ответника И.Т., на когото бе указано, че задължително следва да бъде изслушан в хода на производството. Призовките са получени лично от него, но същият не се яви в проведените две съдебни заседания по делото, като не е посочил уважителни причини за това. Предвид на което и с оглед цялостното процесуално поведение на ответника, съдът не приема за достоверно заявеното от него несъгласие, изразено пред социалния работник от ДСП-Плевен, относно лишаването му от родителски права по отношение на сина му Д..

Съдът изслуша непосредствено ищцата, която заяви същите обстоятелства, за които са изложени твърдения в исковата молба - че ответникът трайно не полага грижи за малолетния си син от тяхната раздяла до настоящия момент,  не плаща издръжка, независимо, че е осъден за това, не желае дори да се срещне с детето.

На основание чл.15, ал.1 от ЗЗДет. съдът изслуша малолетния Д.И.Т., който заяви, че не познава баща си, никога не се е срещал с него. Баща му не го е търсил и по повод рожден ден и не му е изпращал подаръци. Заявява, че не желае да види кой е баща му, тъй като се чувства изоставен от него. Посочва, че баща му не изпраща пари за неговата издръжка, която се поема изцяло от неговата майка, която му осигурява всичко необходимо.

Изслушан е и социалния работник Т.Г.от ДСП-Троян, която заявява, че детето е подсигурено с всичко необходимо и расте спокойно, без напрежение.

Ищцата е ангажирала писмени и гласни доказателства с оглед доказване на твърденията, изложени в исковата молба, че ответникът никога не е полагал грижи и не полага към момента за малолетния си син Д., както и че не плаща издръжка за детето. От показанията на свидетелката Т.И.Н.се установява, че грижи за малолетния Д. полага само неговата майка, като към момента тя е подпомагана от новия си съпруг. Бащата на Д. не се срещал с детето, не се интересува от него, не  е плащал пари за неговата издръжка.

 Свидетелката Л.Д.Г.-майка на ищцата, заявява в показанията си, че бащата на Д. се е дезинтересирал от сина си от раздялата на родителите, когато той е бил 6-месечно бебе. След раздялата на родителите майката започнала работа на смени, като и свидетелката /баба на детето/ работела на смени и двете се редували да работят и да се грижат за детето. Свидетелката твърди, че на 6-ят рожден ден на детето провела разговор с баща му и поискала той да разговаря с детето, но същият отказал. Посочва, че Д. никога не се е срещал с баща си.

 Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите кореспондират с другите доказателства по делото. Показанията на свидетелкатаГ.преценява с оглед другите данни по делото, предвид възможна заинтересованост, съгласно чл.172 от ГПК, но не констатира противоречия с тях.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

            Предявеният иск е с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК, съгласно който родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

            Лишаването от родителски права  представлява цялостно отнемане на родителските правомощия. Това е изключителна и крайна мярка, която се предприема за защита на децата в отношенията им с родителите. Основанието на което ищцата  иска лишаване от родителски права на ответника  е, че същият   без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. Касае се до виновно поведение на родителя,  тежко укоримо бездействие, когато без основателна причина той не изпълнява родителските си задължения, а именно- не  полага грижи и не дава издръжка на детето. Неизпълнението на родителските задължения за  непосредствени грижи при отглеждането  и осигуряване на  материалната издръжка трябва да бъде „трайно”. Законът не сочи продължителността на времето и критерий за оценка във всеки отделен случай е житейската практика и моралът.

Основание за налагането на тази крайна мярка са случаи, в които с поведението си родителят демонстрира пълна незаинтересованост за живота и развитието на своето дете и не му дава издръжка. Предпоставка за лишаване на родителя от права е наличие на субективно отношение към това поведение, което трябва да е осъзнато, а не плод на обективни пречки, осуетяващи осъществяването на обичайните и дължими отношения.

        Съдът намира, че в хода на производството несъмнено и категорично се установи от двата социални доклада, писмените доказателства и гласни доказателствени средства, че след фактическата раздялата на родителите, за отглеждането на детето Д.  грижи е полагала единствено майката, която първоначално е била подпомагана от бабата по майчина линия, а след това- от мъжете, с които е съжителствала. Установено е, че бащата И.Т. от 6-месечна възраст на детето до навършване на 12-годишна възраст не се е срещал с него, не е полагал каквито и да било грижи за неговото възпитание и развитие, и не е плащал дължимата издръжка, чийто размер е бил определен със съответните съдебни актове. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов принос за отглеждането му сочи на противоправно поведение на родителя, създаващо риск за отглеждането и възпитанието на детето. В разглеждания случай съдът приема, че е налице именно такова поведение от страна на ответника Т..

           С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира за доказани твърденията на ищцата, че от фактическата им раздяла с бащата на детето през 2005г., ответникът не участва в отглеждането на детето Д., не плаща определената му издръжка, трайно не полага грижи за сина си и по никакъв начин не се интересува от детето. Доказателствата установяват по безспорен начин, че след раздялата с майката, бащата не е търсил и не е създал контакт с детето си, не се е интересувал от това как то се отглежда и какви нужди има, не е предоставял и средства за отглеждането му, а също така не е предприел и никакви действия, за да узнае детето за неговото съществуване, след като то е достигнало психическа зрялост, в която може да осъществява социален контакт. 

           Ответникът не е  ангажирал доказателства за наличието на основателна причина, поради която не е изпълнявал родителските си задължения спрямо малолетното дете в продължение на почти 12 години. Предвид това, съдът намира за безспорно доказано, че И.С.Т. действително трайно не полага грижи за детето Д., не му предоставя средства за издръжка без основателна причина, като това му поведение е в продължение на дълъг период от време. Нещо повече, самото дете заявява пред съда, че не познава биологичния си баща и не го възприема като такъв, като не изпитва и потребност да общува с него. Ето защо, съдът намира, че в случая претендираните с исковата молба мерки за лишаване на бащата от родителски права са в интерес на детето, поради което искът следва да се уважи, налице са условията на чл.132, ал.1, т.2 от СК и ответникът И.Т. следва да бъде лишен от родителски права по отношение на детето Д.И.Т..

          Съгласно разпоредбата на чл.134, т.2 от СК, във всички случаи на лишаване от родителски права съдът следва да определи и мерките относно личните отношения между родителя и детето. Поради което и независимо от обстоятелството, че по делото се събраха категорични доказателства за това, че ответникът се е дезинтересирал от детето си от дълго време ( 12 години) и въпреки негова незаинтересованост, бащата трябва да има възможност да осъществява и поддържа контакти с детето. С оглед на това следва да бъде определен режим на лични отношения между бащата И.С.Т. и детето Д.И.Т., като предвид възрастта на детето съдът намира, че подходящ в случая е следният режим: всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа, като на основание чл.59, ал.8 от СК личните отношения следва да се осъщестяват в гр.Троян, обл.Ловешка, в присъствие на майката С.А.П.-И..

           На основание чл.136 СК, след влизане в сила на настоящото решение, съобщение за същото следва да се изпрати до общината по постоянния адрес на ответника за вписване на лишаването от родителски права на ответника по отношение на детето. Препис от решението следва да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Троян.

          Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

 

                                                      Р     Е     Ш     И    :

 

ЛИШАВА на основание чл.132, ал.1, т.2 от СК бащата И.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, от родителски права по отношение на детето Д.И.Т., ЕГН **********, роден на ***г***. 

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.134, ал.1, т.2, вр. чл.59, ал.8 от СК мерки  относно лични отношения между бащата И.С.Т., ЕГН ********** и детето Д.И.Т., ЕГН **********,  както следва: всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа, като  личните отношения следва да се осъщестяват в гр. Троян, обл.Ловешка в присъствие на майката С.А.П.-И..

След влизане в сила на настоящото решение, препис от същото да се изпрати на Община Плевен за вписване на лишаването от родителски права на ответника И.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, по отношение на детето Д.И.Т., ЕГН **********.

Препис от решението да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Троян.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от датата на връчването му.

 

                                                                    

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: