Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                      

 

                                     15.05.2017 г., град  Троян

 

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Троянски районен съд                                                     първи състав

на втори май                                                       две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Антоанета Симеонова

 

                При участието на секретаря Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 131 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                Производството е по реда на чл.318-330 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК),  като производството е трансформирано в хода на делото по чл. 50 от СК.

 

                      Съдът е сезиран с искова молба, подадена  М.З.П. *** против Г.П.П. ***, с която са кумулативно съединени искове с правно основание чл.49, ал.1, чл.53  и чл.56, ал.1 от СК.

Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, сключили граждански брак на 21 май 1990 година в град Троян, Ловешка област. От брака си имали едно дете- пълнолетната Ю.Г.П., родена на *** година.

Ищцата твърди, че постепенно с изминаване на годините  двамата с ответника се отчуждили, общуване помежду им станало посредством забележки, кавги и скандали. Двамата  съпрузи  обитавали различни стаи в общото  жилище.Ищцата твърди, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан от съдържание и съществуването му за в бъдеще е невъзможно, поради което прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде прекратен брака й с ответника, сключен на 21 май 1990 година в град Троян, Ловешка област, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия, със законните последици.

Ищцата прави искане съдът да й предостави за ползване семейното жилище, находящо се в град Троян, *******, представляващо АПАРТАМЕНТ № 13 със застроена площ 57.19 кв.метра, състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна, с прилежащото му избено помещение № 9 и припадащите се 2.10% идеални части от общите части на сградата, където да продължи да живее за в бъдеще с пълнолетната им дъщеря, родена от брака.

След прекратяването на гражданския брак ищцата желае да възстанови предбрачното си фамилно име Й.

                При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответникът не е представил писмен отговор, не е взел становище по иска и не е ангажирал доказателства.  За последиците от неподаване на отговор и неупражняване на права ответникът е уведомен с разпореждане от 20.02.2017г., получено лично от него.           

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си – адв.Светла Станчева от АК-Ловеч,  поддържа желанието си за развод и изразява съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие с ответника и уреждане на отношенията им със споразумение по реда на чл.50 и чл.51 от СК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично и заявява желанието си за развод по взаимно съгласие с ищцата и съгласието си за уреждане на отношенията им  със споразумение по реда на чл.50 и чл.51 от СК.

В съдебно заседание страните представят пред съда споразумение по чл.51 във вр. чл.50 от СК и молят съда да трансформира производството в развод по взаимно съгласие и да не се произнася по въпроса за вината. Поддържат споразумението в с.з., като заявяват пред съда сериозното си и непоколебимо съгласие за развод и правят искане бракът им бъде прекратен по взаимно съгласие по реда на чл.50 СК при условията на постигнатото от тях споразумение по чл.51 СК.

С  оглед постигнатото споразумение и становищата на страните, с протоколно определение от 27.02.2017г., съдът, на основание чл.321, ал.5, предл.2 ГПК, премина към  производство по делото от развод по исков ред по реда на чл.49, ал.1 СК към  производство за развод по взаимно съгласие по реда на чл.330 ГПК, вр. чл.50 СК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

            И двамата съпрузи са заявили желанието си за развод, като в съдебно заседание поддържат направеното от тях искане за прекратяване на брака по взаимно съгласие. За състоянието на брачната връзка съдът прави извод от изявленията на съпрузите и най-вече от изразеното от тях в съдебно заседание сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие.

Предвид изложеното, съдът намира, че исканият развод следва да бъде допуснат, без  да изследва мотивите за прекратяването на брака.

При извършената преценка по чл.51, ал.2 СК, съдът намира, че постигнатото от страните споразумение съдържа минимално определеното съдържание по чл.51, ал.1 СК, не противоречи на закона и добрите нрави,   поради което няма пречки за одобряването му. С него се уреждат всички последици от прекратяване на брака - ползването  на семейното жилище, издръжката между съпрузите,  фамилното име на съпругата след развода, както и други имуществени отношения между тях.

С оглед на изложеното, съдът намира, че бракът между страните следва да бъде прекратен поради сериозното им и непоколебимо съгласие за развод, като постигнатото между тях споразумение, както следва, бъде утвърдено:

Семейното жилище, находящо се в град Троян, в **********, представляващо АПАРТАМЕНТ № 13, се предоставя за ползване на молителката М.З.П..

                Всички движими вещи, придобити от двамата съпрузи по време на брака, са доброволно и предварително поделени между тях и те не притежават движими вещи в режим на съпружеска имуществена общност.

                Съпрузите не са придобили по време на брака недвижимо имущество.

            Молителите нямат претенции един към друг за издръжка, за настоящи или бъдещи вземания, както и претенции спрямо лични спестовни влогове.           

                 Съпрузите нямат регистрирани фирми като ЕТ, не притежават акции, нямат претенции за дялови участия в търговски дружества.

                 След развода съпругата ще запази брачното си фамилно име  П..

                 Разноските по делото остават за страните така, както са направени, а окончателната държавна такса ще бъде заплатена от двамата съпрузи по равно.

  Съобразно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40.00 лв., която  следва да се възложи в тежест на двамата молители по равно, съгласно споразумението.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.330 от ГПК, вр. чл.50 и чл.51 от СК, съдът

                              

                                                     Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на 21.05.1990г. в гр.Троян, община Троян, област Ловеч, за което е съставен акт за граждански брак № 61 от 21.05.1990г. на Община гр.Троян, между Г. П. П., ЕГН ********** и М.З.П., ЕГН **********, ПОРАДИ ПОСТИГНАТО СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ ЗА РАЗВОД.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Г. П. П., ЕГН ********** и М.З.П., ЕГН **********,  споразумение за следното:

 ОБЯВЯВА, че семейното жилище, находящо се в град Троян, в ********* представляващо АПАРТАМЕНТ № 13, се предоставя за ползване на молителката М.З.П..

ОБЯВЯВА, че след развода СЪПРУЗИТЕ не си дължат издръжка един на друг  и нямат претенции за настоящи или бъдещи вземания, както и претенции спрямо лични спестовни влогове на другия съпруг.      

                ОБЯВЯВА, че всички  движими вещи, придобити от двамата съпрузи по време на брака, са доброволно и предварително поделени между тях и те не притежават движими вещи в режим на съпружеска имуществена общност.

           ОБЯВЯВА, че съпрузите не са придобили по време на брака недвижимо имущество.

           ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат регистрирани фирми като ЕТ, не притежават акции, нямат претенции за дялови участия в търговски дружества.

           ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата  М.З.П.  да запази брачното си фамилно име „П.“.

ОБЯВЯВА, че направените в производството разноски от двете страни  остават така, както са направени за всяка от страните.

ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,  по сметка Районен съд гр.Троян,   сумата от 20.00 / двадесет / лева, представляваща окончателна държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие, съгласно споразумението.

ОСЪЖДА М.З.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,  по сметка Районен съд гр.Троян,     сумата от 20.00 / двадесет / лева, представляваща окончателна държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие, съгласно споразумението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :