ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

    

 

                                              гр. Троян, 12.04.2017 год.

 

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи съдебен състав, в закрито заседание на  дванадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Ценка Банчева, като  разгледа  докладваното от съдията  СИМЕОНОВА гр.дело № 187  по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

                        Производство с правно основание чл.422, ал.2 вр. чл.420 от ГПК


           Гражданско дело № 187/2017г. по описа на Троянски районен съд е образувано по искова молба на
"ОТП Факторинг България" ЕАД, с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София "   район „Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България" ЕООД, ЕИК 201058040, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев — Прокурист, чрез пълномощника - юрисконсулт Светла Манолова, против   С.    В.     М. , ЕГН ********** с адрес: ***, Б.К.М., ЕГН ********** с адрес: *** и В.П.К., ЕГН **********, адрес: ***,   с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Претендира се установяване съществуване на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 979/2011г. по описа на Троянски районен съд.

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл.415, ал.1 ГПК. 

Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена съответна заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска.

След подаване отговор на исковата молба от тримата ответници, чрез пълномощника им адв.Красимир Немски от АК-Ловеч, от ответника В.К. е постъпила молба, в която са изложени твърдения за липса на процесуална легитимация на ищцовото дружество, което води до недопустимост на предявения иск. От К. е постъпила и молба с искане за постановяване спиране на изпълнението. С допълнителна молба е представена внесена гаранция в размер на 200.00лв.

          В настоящото производство, при извършена от съда служебна справка,   се установи, че по ч.гр.д. № 979/2011г. по описа на ТРС е подадено заявление   за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „Банка „ДСК” ЕАД,  с адрес: гр.София, район «Оборище», ул.»Московска»№19 ЕИК 121830616 – клон гр.Троян, обл.Ловешка,  представлявана съвместно от Виолина Маринова Спасова, ЕГН **********- главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова, ЕГН ********** – изпълнителен директор, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 695/26.09.2011г., с която е разпоредено длъжниците С.В.М. ***,  ЕГН  **********, Б.К.М. ***, ЕГН **********  и В.П.К. ***, ЕГН **********, да заплатят солидарно  на кредитора  сумата 7 950.81 /седем хиляди деветстотин и петдесет лева и осемдесет и една стотинки/ лева главница, 869.49 /осемстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и девет  стотинки/ лева  договорна лихва за периода  31.12.2010 година  – 20.09.2011 година, 378.17 /триста седемдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/  лева мораторна лихва от 07.01.2011 година до 20.09.2011 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от  21.09.2011 година  до изплащане на вземането, както и 184.77 /сто осемдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ лева разноски по делото и  417.00 /четиристотин и седемнадесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.   На същата дата – 26.09.2011г., е издаден изпълнителен лист на база заповедта за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК.

        На 03.10.2016г. е подадено възражение от длъжниците и с разпореждане, постановено по реда на чл.415 от ГПК, съдът е указал на заявителя Банка «ДСК» ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането, предмет на заявлението, в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата ДТ, както и му е указано, че ако не представи доказателства по заповедното производство, че е предявен иск, издадената заповед за изпълнение  ще бъде обезсилена изцяло, а производството по делото прекратено.

          На 04.11.2016г. в Плевенски районен съд е постъпила исковата молба от "ОТП Факторинг България" ЕАД, с ЕИК 202317122, която е изпратена в ТРС във връзка  с направено възражение от ответниците за местна неподсъдност на делото.

Дружеството–ищец се легитимира като частен правоприемник на Банка „ДСК“ по силата на сключен между страните договор за цесия. Настоящият състав, като съобрази изложеното от адв.Немски-пълномощник на ответниците по делото и приложеното от него Решение №1 от 01.02.2017г., постановено по т.д.№ 3228/2015г. на ВКС, 2-ро търг.отделение, по реда на чл.290 от ГПК, намира, че  "ОТП Факторинг България" ЕАД, с ЕИК 202317122, не е активно легитимиран да предяви иска по чл.422 от ГПК.

В т.10б от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че при частно правоприемство на страната на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е и цесионерът при спазване на срока по чл. 415 ал. 1 ГПК - това е общият принцип. Съгласно т.4г от същото тълкувателно решение, задължително за съдилищата, в хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален или частен, трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ; противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. Поради това в посоченото решение на ВКС е прието, че когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК.

Легалната дефиниция по см. на чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните институции за банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Видно от извлечението от Търговския регистър, ищцовото дружество няма качество банка.

            Предвид горното, настоящият състав намира, че не е налице една от кумулативно изискуемите специални положителни предпоставки за допустимост на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, а именно – активна легитимация на ищцовото дружество. С оглед на което ще следва производството по делото да бъде прекратено, като недопустимо, а издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист, издаден въз основа на нея, да бъдат обезсилени.  

         Предвид на което молбата за спиране на изпълнението по образуваното ИД№ 20168800400577 по описа  на ЧСИ Румен Димитров-рег.№ 880, район на действие ОС-Ловеч, подадена от отв.В.П.К., се явява подадена без правен интерес и следва да се остави без разглеждане, като внесеното обезпечение за кредитора по см. на чл.422, ал.2 вр. чл.420, ал.1 от ГПК в размер на 200.00лв. , следва да бъде върнато на В.П.К.. С оглед изхода на спора, ще следва ищецът да бъде осъден да заплати сторените от ответната страна разноски в размер на 900.00 /деветстотин/ лева- разноски за  адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 187/2017г. по описа на ТРС.

            Мотивиран от горното, съдът

 

                                                           О П Р Е Д Е Л И : 

 

 ПРЕКРАТЯВА   производството по  гр.д.№ 187/2017 година по описа на Троянски районен съд, образувано по молба на  "ОТП Факторинг България" ЕАД, с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр.София,    район „Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България" ЕООД, ЕИК 201058040, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев-прокурист, чрез пълномощника - юрисконсулт Светла Манолова, против   С.    В.     М. , ЕГН ********** с адрес: ***, Б.К.М., ЕГН ********** с адрес: *** и В.П.К., ЕГН **********, адрес: ***,   с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, като недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация на дружеството-ищец.

            ОБЕЗСИЛВА Заповед  за незабавно изпълнение № 695/26.09.2011г., с която е разпоредено длъжниците С.В.М. ***,  ЕГН  **********, Б.К.М. ***, ЕГН ********** и В.П.К. ***, ЕГН **********, да заплатят солидарно  на кредитора Банка „ДСК“ ЕАД сумата 7 950.81 /седем хиляди деветстотин и петдесет лева и осемдесет и една стотинки/ лева главница, 869.49 /осемстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и девет  стотинки/ лева  договорна лихва за периода  31.12.2010 година  – 20.09.2011 година, 378.17 /триста седемдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/  лева мораторна лихва от 07.01.2011 година до 20.09.2011 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от  21.09.2011 година  до изплащане на вземането, както и 184.77 /сто осемдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ лева разноски по делото и  417.00 /четиристотин и седемнадесет/ лева юрисконсултско възнаграждение, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 979/2011г. по описа на Районен съд гр.Троян.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за спиране на изпълнението по образуваното ИД № 20168800400577 по описа  на ЧСИ Румен Димитров-рег.№ 880, район на действие ОС-Ловеч, подадена от отв.В.П.К., като подадена без правен интерес и  ВРЪЩА представеното обезпечение за кредитора в размер на 200.00лв. на В.П.К. ***, ЕГН **********.

            ОСЪЖДА "ОТП Факторинг България" ЕАД, с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София,  район „Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България" ЕООД, ЕИК 201058040, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев-прокурист,  да заплати на С.В.М. ***,  ЕГН  **********, сумата от 300.00 /триста/ лева, на Б.К.М. ***, ЕГН **********  сумата от 300.00 /триста/ лева и на В.П.К. ***, ЕГН **********, сумата от 300.00 /триста/ лева, общо 900.00  / деветстотин/ лева- разноски за платено адвокатско възнаграждение по гр.д. № 187/2017г. по описа на ТРС.

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му  пред Ловешки окръжен съд.

             Препис от определението да се връчи на страните.

                                             

                       

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: