Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                      

 

                            гр. Троян, 23.10.2017 година

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на двадесет и първи септември                    две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 320 по описа на съда за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК   

 

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК от  „ОББ” АД,  ЕИК 000694959,   представлявано от Стелиян Вътев-Председател на СД и Изпълнителен директор и Радка Тончева- член на СД и Изпълнителен директор, чрез пълномощника адв.М.И.,   против В.М.Й. с адрес: ***.  Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на  което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1013/2016г. на Районен съд гр.Троян.

В исковата молба се твърди, че по договор за издаване на кредитна карта VISA ЕLЕСТRОN, VISА, МАSТЕRСАRD от 26.02.2007г., сключен в гр.Троян, "Обединена Българска Банка" АД гр.София издали на картодържателя В.М.Й., ЕГН **********,   кредитна карта с кредитен лимит в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/. Сочи се, че съгласно т.17 от Общите условия на „ОББ“ АД за дебитни и кредитни карти, „картодържателят е длъжен ежемесечно да погасява задължението си към Банката до датата на падежа, която е 14 дни след датата на издаване на извлечението, посочена в договора за издаване на кредитна карта". Съгласно т.5 от Раздел II на договора за издаване на кредитна карта, датата на издаване на извлечението е 23-то /двадесет и трето/ число на съответния месец. В молба-декларация за издаване на кредитна карта В.М.Й. заявила, че желае да й бъде издадена кредита карта, като посочила начин на погасяване - частично, от сметка. Съгласно т.21.1 от Общите условия на „ОББ“ АД за дебитни и кредитни карти, „картодържателят се задължава при частично погасяване - да погаси не по-малко от 5 % (пет процента) от общата сума на тегленията, плащанията и годишната такса за обслужване на картата, цялата месечна вноска по реда на т.24 и следващите от Общите условия, плюс цялата сума на начислените лихви за предходния период, неустойки, такси и комисионни за предходния месец, като сумата на частичната погасителна вноска не може да е по-малка от 10 лева".

Твърди се, че длъжникът не изпълнил задължението си за внасяне на дължимите вноски и лихви по предоставения кредит, поради което на основание чл. 42 от Общите условия на „ОББ“ АД за издаване и ползване на дебитни и кредитни карти, неразделна част от договора, целият дълг  станал предсрочно изискуем, като датата на обявяване на предсрочна изискуемост е 23.08.2016г.

Твърди се, че Банката  изпратила нотариална покана, за да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Същата е представена за връчване на адресата на 19.10.2016г. с рег. № 3909/2016, том 1, акт № 112 от регистъра на нотариус Маргарита Гладкова с рег. № 477 на НК. На основание чл. 47, ал. 1 от ГПК, поради невъзможност да се връчи лично на адресата или на някой друг член от семейството на длъжника В.М.Й., на 17.11.2016г., след три посещения на адреса, било залепено уведомление на входната врата, в което е посочено, че нотариалната покана може да се получи в двуседмичен срок от залепването. Длъжникът В.М.Й. или негов представител не се е явил в законовия двуседмичен срок от залепването на уведомленията до привършване на работното време на нотариалната кантора, включително до 02.12.2016г. за получаване на нотариалната покана, поради което на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.47, ал.5 от ГПК, нотариалната покана е връчена с изтичането на законоустановения срок за получаването й от канцеларията на нотариуса.

На основание чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции  ищецът поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т.2 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. В образуваното производство по ч.гр.д. № 1013/2016г. по описа на РС-Троян, на Банката била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и  изпълнителен лист против длъжника, въз основа на който било образувано изпълнително производство по изп.дело № 20178790400114/2017 по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр.Ловеч. С възражение от В.М.Й., ЕГН **********, същата е заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Твърди се, че вземанията, предмет на оспорената заповед, произтичат от сключения с В.М.Й., ЕГН **********, договор за издаване на кредитна карта от 26.02.2007г. и са общо в размер на 7 289,71 лева /седем хиляди двеста осемдесет и девет лева и седемдесет и една ст./, от които главница в размер на 6 198,78 лева /шест хиляди сто деветдесет и осем лева и седемдесет и осем ст./, договорна лихва от 08.02.2016г. до 07.12.2016г. в размер на 1 003,10 лева /хиляда и три лева и десет две ст./ и наказателна лихва за просрочени главници за периода от 08.02.2016г. до 07.12.2016г. в размер на 87,83 лева /осемдесет и седем лева и осемдесет и три ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 08.12.2016г. до окончателното издължаване на присъдените суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 505 от 12.12.2016г. и изпълнителен лист № 648 от 13.12.2016г. по ч.гр.д. № 1013/2016 г. по описа на Районен съд гр.Троян.

 Ищецът моли съда да  признае за установено, че ответникът дължи на  "Обединена Българска Банка" АД със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Света София" № 5,  ЕИК 000694959, по Договор за издаване на кредитна карта   от 26.02.2007 г., сума общо в размер на 7 289,71 лева /седем хиляди двеста осемдесет и девет лева и седемдесет и една ст./, от които главница в размер на 6 198,78 лева /шест хиляди сто деветдесет и осем лева и седемдесет и осем ст./, договорна лихва от 08.02.2016г. до 07.12.2016г. в размер на 1 003,10 лева /хиляда и три лева и десет две ст./, и наказателна лихва за просрочени главници за периода от 08.02.2016г. до 07.12.2016г. в размер на 87,83 лева /осемдесет и седем лева и осемдесет и три ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 08.12.2016г. до окончателното издължаване на присъдените суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 505 от 12.12.2016 г. и изпълнителен лист №648 от 13.12.2016г. по ч.гр.д.№1013/2016 г. по описа на РС-Троян.     

Претендират се разноските по делото и разноските в заповедното производство.

             При проведената процедура по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответницата е представила писмен отговор и е взела становище за недопустимост и неоснователност на иска. В отговора  тя е оспорила предявените от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД искове. Изложила е твърдения, че не дължи парични суми на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД. Направила е възражение, че всички вземания на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД са погасени по давност. Направила е искане съдът да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани всички искове, които "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД е предявила срещу нея, като претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание за  ищеца „ОББ“ АД не се явява законен представител, представляват се от пълномощника си адв. М.И. от  Плевенска АК, който поддържа иска и моли същият да бъде уважен, като се присъдят направените  разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.  

Ответницата В.М.Й., редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В отговора на ИМ отв.Й. е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори между страните за обстоятелствата относно наличие на валидно сключен между страните договор за издаване на кредитна карта VISA ЕLЕСТRОN, VISА, МАSТЕRСАRD от 26.02.2007г., по силата на който отв.В.Й. е получила кредитна карта с кредитен лимит в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/.

За доказване твърденията, изложени в исковата молба относно размера на претендираните вземания, по искане на ищеца съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява следното:  На 26.02.2007г. в гр.Троян е сключен договор между страните за издаване на кредитна карта, като към тази дата картодържателят- отв.Й., е разполагала с кредитен лимит в размер на 10 000лв. Поради неспазване срока за погасяване на дължимите месечни вноски, в месечното банково извлечение от 23.05.2016г. картодържателят В.Й. е информирана, че съгласно т.9.7.2. от Общите условия на ОББ за дебитни и кредитни карти, отпуснатият кредитен лимит е намален на 7000.00лв. Това намаление е уговорено   в раздел ІІ, т.3 от договора, според което Банката има право едностранно да промени разполагаемия кредитен лимит според кредитната история на картодържателя.

 В заключението е посочено, че ответницата е извършила плащания за погасяване на задълженията си към ОББ АД в общ размер на 32 700.35 лв. в периода от 23.03.2007г. до 23.11.2016г. От тази сума са платени лихви за същия период в размер на 2 343.32 лв., като е погасена главница в размер на 30 357.03 лв., а отв. е усвоила суми от кредитния лимит в този период в общ размер на 36 555.81 лв.

В заключението е посочено, че В.Й. не е изпълнила задължението си за внасяне на дължимите месечни погасителни вноски в периода от 08.02.2016г. до месец 08.2016г. За периода от 23.01.2016г. до 23.11.2016г. са начислени договорни лихви в размер на 1003.10лв. и наказателни лихви в размер на 87.83лв. Към 07.12.2016г. – датата на съставяне на извлечението от счетоводни книги на ОББ, дължимата главница е в размер на 6 198.78лв.

Съдът кредитира заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, като обосновано и професионално изготвено.

По делото е представена нотариална покана /л.17/ от ОББ АД до В.М.Й., с която Банката е уведомила длъжника за обявена предсрочна изискуемост на два кредита, сключени между страните, като в т.ІІ от поканата е посочено, че по предоставения кредитен лимит в размер на 10 000лв. по договор за за издаване на кредитна карта VISA ЕLЕСТRОN, VISА, МАSТЕRСАRD от 26.02.2007г., към 10.10.2016г. не е погасен усвоения кредитен лимит, като Банката, на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ, е обявила целия кредит за предсрочно изискуем. В нотариалната покана е посочен размерът на задълженията за главница и лихви. Видно е, че същата е представена за връчване на адресата на 19.10.2016г. на нотариус Маргарита Гладкова с рег. № 477 на НК с рег. № 3909/2016, том 1, акт № 112 от регистъра. На основание чл.47, ал. 1 от ГПК, поради невъзможност да се връчи лично на адресата или на друг пълнолетен от домашните или на лице, което живее на адреса на длъжника В.М.Й., на 17.11.2016г., след три посещения на адреса, било залепено уведомление на входната врата, в което е посочено, че нотариалната покана може да се получи в двуседмичен срок от залепването. Нотариус Гладкова е удостоверила, че длъжникът В.М.Й. или неин представител не се е явил в законовия двуседмичен срок от залепването на уведомлението до привършване на работното време на нотариалната кантора, включително до 02.12.2016г., за получаване на нотариалната покана, поради което на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.47, ал.5 от ГПК, нотариалната покана е връчена с изтичането на законоустановения срок за получаването й от канцеларията на нотариуса, а именно- на 02.12.2016г.

Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника. В този момент целият или неплатеният остатък от кредита става изискуем /Решение № 40/17.06.2015г., постановено по гр.д.№ 601/2014г. на ВКС, ТК, І т.о./. В конкретния случай това е 02.12.2016г., когато нотариалната покана, съдържаща волеизявлението на банката, е връчено на длъжника по реда на чл.47 ГПК.

От приложеното   ч.гр.д. №1013/2017г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 09.12.2016г.  е подадено заявление по чл.417, т.2 от ГПК от  „ОББ“ АД   срещу В.М.Й.,   по което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 505 от 12.12.2016г. за следните суми:  главница в размер на 6 198,78 лева /шест хиляди сто деветдесет и осем лева и седемдесет и осем ст./, договорна лихва от 08.02.2016г. до 07.12.2016г. в размер на 1 003,10 лева /хиляда и три лева и десет две ст./, и наказателна лихва за просрочени главници за периода от 08.02.2016г. до 07.12.2016г. в размер на 87,83 лева /осемдесет и седем лева и осемдесет и три ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението - 08.12.2016г., до окончателното издължаване на присъдените суми.

 В законоустановения срок длъжникът В.М.Й. е подала възражение вх.№ 1405 от 15.02.2017г. срещу заповедта, в което е посочила, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, тъй като ОББ АД няма вземания от нея, като всички вземания на ОББ са погасени по давност.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава. 

Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 1013/2016г. по описа на Районен съд гр.Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

 Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване, елементи от фактическия  състав на на договора за заем по чл.240 ЗЗД: съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен заем и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума в уговорен между страните срок.

Съдът  приема за установено и доказано по делото, че ответницата В.Й. е получила от „ОББ“ АД сумата от 10 000.00лв. под форма на кредитен лимит по кредитна карта „МАSТЕRСАRD / по договор от 26.02.2007г./ , като не е изпълнила задължението си за внасяне на дължими осем месечни погасителни вноски в периода от 08.02.2016г. до месец 08.2016г. Към датата на обявената предсрочна изискуемост на задължението дължимата главница е в размер на 6 198.78лв., съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза. За периода от 23.01.2016г. до 23.11.2016г. е начислена договорна лихви в размер на 1003.10лв. и наказателна лихва в размер на 87.83лв.

Съдът намира, че ответницата В.Й. не доказа възраженията си, изложени в отговора на ИМ, а именно - че ищцовото дружество- „ОББ“ АД няма вземания спрямо нея, като вземанията на банката са погасени по давност.

             Безспорно е установено по делото, че страните са обвързани от валидно сключен договор за издаване на кредитна карта VISA ЕLЕСТRОN, VISА, МАSТЕRСАRD от 26.02.2007г., по силата на който отв.В.Й. е получила кредитна карта с кредитен лимит в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/. Установено е, че банката е упражнила правото си и е обявила кредита за предсрочно изискуем, като длъжникът е уведомен за това по реда на чл.47 ГПК, считано на 02.12.2016г. След тази дата ищеца е подал заявление по чл.417, т.2 от ГПК. Ответницата не ангажира доказателства в настоящето производство за изпълнение на задълженията си към ищеца. Предвид датата на настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по кредитната карта съдът намира за неоснователно възражението за погасяване по давност на вземанията на банката по сключения договор за кредитна карта. Предвид което съдът приема, че задълженията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 505 от 12.12.2016г., съществуват и не са погасени по давност.

Предвид изложеното, предявеният иск, с който се иска да се признае за установено, че вземането на ищеца, за което  е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1013/2016г. по описа на Районен съд гр.Троян, съществува, следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата В.М.Й. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 727.96 лв., от които 145.79 лв.-разноски за държавна такса и 582.17лв. - адвокатско възнаграждение. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските, направени в исковото производство, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на 1 275.67 лв., от които 242.28лв. за платена държавна такса, 200.00лв. – депозит за вещо лице и 833.39лв. - адвокатско възнаграждение.   

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

                                                           Р     Е     Ш     И    :

ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ на В.М.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,  че  ДЪЛЖИ на  "Обединена Българска Банка" АД със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Света София" № 5,  ЕИК 000694959, представлявано от Стелиян Вътев-Председател на СД и Главен изпълнителен директор и Радка Тончева- член на СД и Изпълнителен директор, по Договор за издаване на кредитна карта   от 26.02.2007г., сума общо в размер на 7 289,71 лева /седем хиляди двеста осемдесет и девет лева и седемдесет и една ст./, от които главница в размер на 6 198,78 лева /шест хиляди сто деветдесет и осем лева и седемдесет и осем ст./, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 08.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва от 08.02.2016г. до 02.12.2016г. в размер на 1 003,10 лева /хиляда и три лева и десет ст./ и наказателна лихва за просрочени главници за периода от 08.02.2016г. до 07.12.2016г. в размер на 87,83 лева /осемдесет и седем лева и осемдесет и три ст./, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 505 от 12.12.2016г. и изпълнителен лист № 648 от 13.12.2016г. по ч.гр.д. № 1013/2016 г. по описа на Районен  съд гр.Троян.     

 ОСЪЖДА В.М.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Обединена Българска Банка" АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Света София" № 5,  ЕИК 000694959, представлявано от Стелиян Вътев-Председател на СД и Главен изпълнителен директор и Радка Тончева- член на СД и Изпълнителен директор, сумата от 727.96 /седемстотин двадесет и седем лв. и 96 ст. / лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1013/2016г. по описа на Троянски районен съд.

ОСЪЖДА В.М.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Обединена Българска Банка" АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Света София" № 5,  ЕИК 000694959, представлявано от Стелиян Вътев-Председател на СД и Главен изпълнителен директор и Радка Тончева- член на СД и Изпълнителен директор, сумата 1 275.67 / хиляда двеста седемдесет и пет лева и 67ст./ лева, представляващи разноски в настоящето исково производство.

   Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: