Р Е Ш Е Н И Е

                                                          

                                                                   

 

01.08.2017г., град  Троян

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на трети юли                                                    две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

          

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Антоанета Симеонова

 

            При участието на секретаря Ц.Б., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 324 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.318-329 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по иск с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс (СК).         

 

             Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК  от  Г.П.Г. *** против П.К.Г. ***.

            В исковата молба се сочи, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 28.06.1992 година в град Троян, Ловешка област. От брака си имали едно дете- пълнолетната М.Г.Г..

 Ищецът твърди, че постепенно с изминаване на годините  двамата с ответницата се отчуждили, като от 2010г. живеели във фактическа раздяла, като ищецът живеел и работел в Чехия. Към днешна дата двамата  съпрузи нямали общи интереси, нито общ семеен бюджет, не поддържали никаква връзка помежду си. Съпрузите нямали общо имущество, общи влогове, нито притежавали семейно жилище по см. на СК. Ищецът не петендира издръжка. Твърди, че бракът с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан от съдържание и съществуването му за в бъдеще е невъзможно, поради което прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде прекратен брака му с ответницата, сключен на 28.06.1992 година в град Троян, Ловешка област, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия, със законните последици.

Ищецът не желае съдът да се произнася по въпроса за вината

            При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответницата не е представила писмен отговор, не е взела становище по иска и не е ангажирала доказателства.   

           В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Е.Ц. ***, който представя доказателство за наличие на уважителна причина за неявяването му- удостоверение от чешки работодател – «Системтехник» ООД гр.Холишов, че с Г.Г. е сключен трудов договор. Адв.Ц. излага, че поради трудовата му ангажираност в Чехия, ищецът е в обективна невъзможност да се яви в съдебно заседание.

        Адв.Ц. поддържа иска и моли същият да бъде уважен.

        Ответницата, редовно призована, се явява лично и заявява, че не оспорва иска за развод. Прави искане след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име  Й..

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема  от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК, всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал.3 на чл. 49 от СК, съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

            От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от 11.04.2017г., издадено от Община-Троян, въз основа на съставен акт за сключен граждански брак № 0052/28.06.1992г., е видно, че страните по делото са сключили граждански брак на 28.06.1992г. в гр.Троян, обл.Ловеч.

Изложените в исковата молба фактически твърдения, че съпрузите от 2010 години са във фактическа раздяла, като ищецът живее и работи в Чехия, а ответницата в България, не се оспорва от ответницата. Не се оспорват и другите твърдения, изложени от ищеца.

 Не се спори между страните, че в резултат на настъпилата трайна фактическа раздяла в продължение на 7 години, съпрузите не живеят съвместно, не обитават общо семейно жилище, нито общо домакинство, което е в противоречие с разпоредбата на чл.15 от СК. От своя страна, липсата на физическа и духовна взаимност между страните, са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена. Това дълбоко разстройство е и непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Показателна в това отношение е дългогодишната фактическа раздяла помежду им. Ето защо съдът намира, че семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне РАЗВОД.

С решението за допускане на развода, съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, но само ако някой от съпрузите е поискал това – чл. 49, ал. 3 от СК. В конкретния случай не е направено такова искане.

Искането за промяна на фамилното име на ищцата съдът намира за основателно, доколкото това е нейно право по силата на разпоредбата на чл.53 от СК, като следва да постанови тя да възстанови предбрачното си фамилно име  Й..

Въпрос с упражняването на родителските права върху детето, родено от брака на страните,  не стои пред съда,тъй като към настоящия момент дъщеря им М.Г.Г. е пълнолетна.

           По разноските:

           Страните не са претендирали присъждане на разноски, реализирани в настоящето производство.

При този изход на делото и на основание чл. 329 от ГПК във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,  съдът определя разноските да останат в тежест на всяка от страните по делото така, както са сторени. По отношение на окончателния размер на таксата по развода, като взе предвид, че ищецът при завеждане на исковата молба е внесъл 25.00 лв., следва да бъде осъдена ответницата да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Троянски районен съд, окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 25.00 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 49, ал.1  от СК  и чл.53 от СК, съдът

                      

                                                           Р Е Ш И:

 

            ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак между Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и П.К.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, сключен на 28.06.1992г. в гр.Троян, обл.Ловеч, за който е  съставен акт за сключен граждански брак № 0052 /28.06.1992г. от Община Троян, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, като не се произнася по въпроса за вината.

  ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата П.К.Г., ЕГН **********, да ВЪЗСТАНОВИ предбрачното си фамилно име Й.. 

  ОСЪЖДА П.К.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Троянски районен съд, сума в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева) – окончателна държавна такса по развода.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.                                                                        

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: