РЕШЕНИЕ

 

                                                        

 

                                     гр. Троян,  25.08.2017 година

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд                                                     първи състав

на двадесет и шести юли                             две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 342 по описа на съда за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство с правно основание чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.2 вр. чл.4, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./

 

         Постъпила е молба от Дирекция “Социално подпомагане”  гр.Троян за постановяване на мярка за закрила спрямо детето Р.П.И., ЕГН ********** чрез настаняване на малолетния в семейството на бабата и дядото по бащина линия - Р.Й.И., ЕГН ********** и И.П.И., ЕГН **********, и двамата с постоянен и настоящ адрес:***, до настъпване на законна причина за изменение на постановената мярка или за прекратяване на настаняването, което е в интерес на детето.

       В молбата се излага, че детето Р.П.И. е родено на *** година в гр.Севлиево. Майката  Р.М.С. имала още една дъщеря - Б.Р.М., а за бащата П.И.И. Р. е първо и единствено дете. Твърди се, че родителите на детето не полагали грижи за осигуряването на неговите потребности, отглеждане и възпитание. Двамата родители за период от две години показвали трайна незаинтересованост и не  поемали родителска отговорност за него. Прекъснали нормалните родителски взаимоотношения с детето, не търсели контакт с него, не оказвали необходимата загриженост и подкрепа. Бащата имал различни съжителства и не е полагал грижи за детето. Майката сключила брак с друг мъж, с когото живеела в гр.Лозница, общ.Разград.  

       Твърди се, че детето Р.П.И. било отглеждано от баба в с.Сенник в крайно лоши битови условия. Същото било социално занемарено дете, което не е имало реч, не е познавало предназначението на различни предмети, не е знаело коя дреха как се облича, не е знаело как да играе - не е знаел предназначението на играчките, имал изоставане в развитието в сравнение с връстниците си.

     В молбата се твърди, че детето Р. било заведено при бабата и дядото по бащина линия на 08.12.2015г. в гр. Априлци, обл.Ловешка, кв.Острец, ул. "**********. От тогава бил постигнат положителен резултат по отношение степента на развитие на детето, макар и минимален. Те  направили избор на личен лекар, водили  го на редица прегледи и се грижели за неговото физическо здраве. Детето  започнало да посещава детска градина в кв.Острец, откъдето започнала социализацията му. Сега бил ученик в 1 клас на ОУ "Васил Левски" гр.Априлци.

     В молбата се излага, че във връзка с предприети действия за уреждане статута на малолетното дете Р.П.И., ЕГН **********, била предприета мярка за закрила от ОЗД/ДСП гр.Троян - настаняване на детето в семейство на близки и роднини, като Директора на ДСП - гр.Троян издал Заповед № ЗД/Д-ОВ-ТР-007/22.03.2017г., с която, считано от 22.03.2017г.   детето Р.П.И. било настанено в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия - Р.Й.И., ЕГН ********** и  И.П.И., ЕГН **********,***.

     Твърди се в молбата, че откакто детето живее с баба си и дядо си по бащина линия е постигнат положителен резултат по отношение на степента на развитието му, макар и минимален - осигурен е покрив, топлина, легло с чаршафи, дрехи, подходящи за сезона, хигиената била на ниво-Р. бил изкъпан и с чисти дрехи, били му осигурени учебни помагала.

В молбата се твърди, че предприетата мярка за закрила е целесъобразна и напълно задоволява потребностите и интересите на детето, като в негов интерес е да остане в същата семейна среда, тъй като е постигнат положителен резултат по отношение степента на развитието му, макар и минимален.

          Направено е искане съдът да се произнесе с решение, с което на основание чл.4, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето във връзка с чл.27, ал.1 и ал.З, и чл. 25, ал.1, т.2 от ЗЗДет. да бъде настанено малолетното дете Р.П.И. в семейството на баба си и дядо си по бащина линия.

В съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане” гр.Троян се представлява от Драгомир Ангелов, на когото със заповед № 1104-РД01-0053/12.07.2017г. на Директора на ДСП-Троян е възложено да представлява същия поради ползван годишен отпуск. Ангелов поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.  

Заинтересованата страна Р.М.С. /майка/, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв. Нели Феодорова от АК-Търговище, която оспорва молбата и прави искане съдът да постанови решение, с което да остави същата без уважение. В представена писмена защита адв.Феодорова е развила подробни доводи в подкрепа на становището си за неоснователност на молбата.

Заинтересованата страна П.И.И. /баща/, редовно призован, явява се  лично и моли молбата на ДСП-Троян да бъде уважена.

          Районна прокуратура гр.Троян, редовно призована, не изпраща представител. Не е взела становище по молбата.

Р.Й.И. и  И.П.И. заявяват желание детето да бъде настанено в тяхното семейство.

          Съдът, след като прецени събраните по делото писмени  доказателства, показанията на разпитаните свидетели А.С.Х.и Т.Б.С., заключението на допусната съдебно-психологична експертиза, като изслуша родителите на детето Р.П.И., изслуша бабата Р.Й.И. и дядото И.П.И., в чието семейство се иска настаняване на малолетния, както и след като изслуша социалния работник М.В., и  като съобрази становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за раждане на Р.П.И., роден на ***г. в гр.Севлиево, се установява, че родители на детето са  Р.М.С., ЕГН ********** и П.И.И., ЕГН **********.

По делото е приложена Заповед № ЗД-Д-ОВ-ТР-007/22.03.2017г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр.Троян, с която  детето Р.П.И. е временно настанено в семейството на баба си и дядо си по бащина линия, до произнасяне на съда с решение.

В приложения по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Троян се сочи, че детето Р. е ученик в първи клас в ОУ „Васил Левски“ гр.Априлци. Според учителите му, детето е с ограничени способности в учебната дейност. Жилището, в което живеят Р. и И. И., е тяхна собственост. Същото представлява стара къща, в която има всичко необходимо за нормален живот. В доклада е посочено, че за времето, през което детето Р. е при баба си и дядо си, не е потърсено от майката.

По делото е представено и становище, изготвено от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Разград, в което е изложено, че е проведен разговор с майката и е посетено жилището, в което същата живее. Установено е, че Р.С. през 2015г. е сключила граждански брак с А.С.Х., от когото има едно дете, родено през 2008г. Посочено е, че майката живее в гр.Лозница в жилище, което разполага с много добри жилищно- битови условия и в което на видно място имало поставени снимки на детето Р.. За майката е изложено становище, че същата разполага с необходимия родителски капацитет и желае да се грижи за детето си Р.. Към становището на ДСП-Разград е приложена декларация от Р.М.С., в която същата е декларирала, че желае да се грижи за детето си Р. и не е съгласна то да бъде настанено при баба си и дядо си.

По делото не е изслушвано детето Р.П.И., тъй като то не е навършило 10-годишна възраст, съгласно чл.15, ал.1 от ЗЗДет.

Изслушана е майката Р.М.С., която заявява, че желае тя да отглежда детето си Р. и не е съгласна с искането на ДСП-Троян то да бъде настанено в семейството на баба си и дядо си по бащина линия. Сочи, че през 2016г. поискала да вземе Р. в чужбина, където работи съпругът й, но бащата П. отказал да й даде разрешение за това. Твърди, че откакто  детето е при баба си и дядо си, тя е изпращала пари за него. Твърди, че съпругът й А.Х.работи на трудов договор в Германия и получава по 500 евро месечна заплата. В подкрепа на тези си твърдения тя представи писмени доказателства- трудов договор от 04.07.2016г. и ведомости за заплати. С. представи и два броя амбулаторни листа- № 010158 от 12.08.2014г. и № 011715 от 11.09.2014г. , удостоверяващи, че на детето Р. на посочените дати са извършени имунизации от д-р А.Г.в гр.Лозница.

Изслушан е дядото И.П.И., който завява, че синът му П. довел детето в дома им през декември 2015г. Два-три месеца по-късно майката започнала да се обажда по телефона, изпращала и пари за детето. Ходила в дома им да види Р.. През 2016г. родителите на детето заедно отишли с него в гр.Севлиево, като на следващия ден се върнали и бащата казал, че няма да разреши детето да замине заедно с майка си в чужбина. И. твърди, че бащата на детето и техен син не им е оказвал никаква помощ при отглеждането и възпитаването на малкия Р..

Изслушана е бабата Р.Й.И., която заявява, че на 08.12.2015г. синът им неочаквано довел детето в дома им и го оставил, като преди това за Р. се грижела майката. Излага, че майката давала пари за отглеждане на детето, носела му и дрехи. Тя поискала да го вземе в чужбина, където да го отглежда заедно с другото си дете, но не й е известна причината, поради която детето не заминало с нея, а останало при тях. Бащата на детето по никакъв начин не ги подпомагал при отглеждане на Р..

Социалният работник М.В. поддържа изготвения социален доклад.

По делото е разпитан А.С.Х.-съпруг на Р.С., който твърди в своите показания, че от осем години живее съвместно с Р.С., а от две години имат сключен граждански брак. От съвместното си съжителство имат родена дъщеря, като двете деца /дъщерята и Р./ в продължение на 6 години са живели заедно и към момента сестричката желаела брат й Р. да се прибере при тях.

Разпитана е Т.Б.С.-детска и начална учителка, която свидетелства, че детето Р. е започнал при тях детска градина, като не е притежавал дори елементарни умения, които постепенно започнал да придобива. По време на обучението си като ученик в първи клас Р. трудно се справял, обичал много да рисува.

По делото е допусната съдебно-психологична експертиза, чието заключение съдът кредитира като обосновано и професионално изготвено. В заключението вещото лице е посочило, че от проведеното изследване е установено, че детето е с интелект на ниво лека умствена изостаналост, в долна граница. Посочено е, че тази изостаналост е състояние, а не заболяване. Вещото лице е изложило, че при тестовото обследване детето Р. показва явно предпочитание към майка си като значима фигура-винаги я поставя до себе си, първо нея обозначава, след това дядо си.

От заключението се установява, че не е налице синдром на родителско отчуждение към някой от родителите на детето. Към момента значимия възрастен за детето е дядо му, като това се е променяло във времето. Посочено е, че емоционалната връзка на детето с неговата майка не е прекъсната изцяло, тя присъства в неговите представи за семейство. При проведеното изследване не е установено да е оказван психологически натиск върху детето от страна на бабата и дядото по бащина линия за прекъсване на емоционалната връзка между детето и неговата майка.

При тази фактическа обстановка, съдът намира молбата на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Троян за постановяване на конкретната мярка за закрила спрямо детето Р.П.И., за неоснователна.

Производството е по реда на чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.2 вр. чл.4, ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето, което се развива като спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, свързани с гарантиране основните права на детето, целейки осигуряване на неговото нормално физическо, психическо, нравствено, културно и социално развитие, което се инициира по искане на лицата по чл.26, ал.2 от ЗЗДет. То има за цел да се даде целесъобразна уредба на свързаните с правата на детето отношения, които могат да се преуреждат при наличие на промяна на обстоятелствата, като се изхожда от целта да се гарантира най-добрия интерес на детето.

Според чл.25, т.2 от ЗЗДет., може да бъде настанено извън семейството дете, чийто родители без основателна причина трайно не полагат грижи за него. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗДет, настаняване на дете извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване всички възможности за закрила в семейството.

Съгласно чл.18, т.1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1998г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. и влязла в законна сила, родителите носят първостепенна  отговорност за отглеждането и развитието на децата. Според чл.20 от същата конвенция, дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда, или на което, с оглед на неговите висши интереси, не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на специална закрила и помощ, оказвана от държавата.

Съдът намира, че по делото не се доказаха твърденията, изложени в молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Троян, че майката на детето Р.П.И. трайно се е дезинтересирала от него, като за времето, през което малолетният е живял при дядо си и баба си, не е бил потърсен от нея. В хода на производството бе установено, че кратко време след оставяне на детето при баба му и дядо му в дома им в гр.Априлци на 08.12.2015г., майката Р.С. се е обаждала по телефон и е посещавала дома на Р. и И. И., изпращала е пари и дрехи за детето, през 2016г. е поискала то да отпътува с новото й семество в чужбина, но бащата П.И. е отказал да даде разрешение за това. Установено е също, че майката е била затруднена в определни периоди да осъществява контакти с бабата и дядото поради смяна на техни телефонни номера.

По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установяват твърденията, че преди този период майката не е полагала грижи за детето Р., като го е оставила в с.Сенник при възрастна баба при лоши условия за отглеждане. Тези твърдения се опровергават и от показанията на св Х., че той е живял с майката и с двете деца до декември 2015г.  Независимо, че тези показания са дадени от съпруг на заинтересована страна, съдът ги кредитира в тази им част, като ги преценява с оглед всички данни по делото, съгласно чл.172 ГПК.

Установява се категорично, че майката Р.С. желае да отглежда детето си Р.. Видно от становището на ДСП-Разград, тя притежава родителски капацитет, заедно със съпругът й ползват жилище, което разполага с много добри социално-битови условия, а съпругът й работи и семейството разполага с доходи.

От приетото заключение на съдебно-психологичната експертиза се установява, че не е налице синдром на родителско отчуждение на детето спрямо майката, която е значима фигура за него-винаги я поставя до себе си, първо нея обозначава, след това дядо си. Тя е първа в представите му за семейство / при изследването на теста на Рене –Жил поставя майка си начело на масата, на която разполага и своите близки и роднини/.

Събраните доказателства категорично сочат, че съществува възможност за отглеждане и възпитаване на детето в биологичното му семейство – семейството на майката Р.М.С.. Молителят ДСП-Троян, върху когото лежи доказателствената тежест, не установи по делото да е налице някое от основанията на чл.25, ал.1 от ЗЗДет. за настаняване на детето извън семейството му. Не се установи майката на детето и съпругът й да се намират в трайна невъзможност да го отглеждат или без основателна причина трайно да не полагат грижи за него. От доказателствата по делото безспорно се установява, че майката на малолетното дете е искала да го вземе със семейството в Германия, където работи съпругът, но бащата П.И. е възпрепятствал това, като не й е дал разрешение за напускане пределите на РБългария. Майката Р.С. категорично желае да отглежда детето занапред, като такова е желанието и на съпругът й. Налице са възможности за това – финансови средства, осигурявани от А.Х.и жилище в гр.Лозница с много добри битови условия. Социалното проучване от ДСП-Разград  е установило, че майката притежава родителски капацитет за отглеждане на малолетното си дете. По делото липсват доказателства детето да е било поставено в риск от изоставяне от страна на неговата майка, да е жертва на насилие в семейството или пък да съществува опасност от увреждане на неговото психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, нито се установява случая да попада в обхвата на чл.11 от конвенцията от 1996г. Действително по делото са налични данни за ниско интелектуално развитие на детето, но това не е основание за настаняването му извън семейството, а и преди това следва да са изчерпани всички възможности за оставането му в семейна среда. При установената  емоционална връзка с майката съдът намира, че същата ще се яви подкрепяща среда за малолетния за справяне с проблемите му в развитието, а органите на социално подпомагане следва да предоставят адекватни мерки за закрила на детето в семейна среда, което настоящият състав намира, че е в най-добър интерес на детето.

           По изложените съображения не може да се приеме, че е налице което и да е от предвидените в закона основания за настаняване на детето извън семейството му, неговата майка е категорична и последователна в желанието си да го отглежда и възпитава в семейна среда, поради което и доколкото това е така, следва ДСП да предприеме възможните и предвидени в закона мерки за закрила на детето по реда на чл.24 ЗЗДет.

                Мотивиран така и на основание чл.28, ал.4 от ЗЗДет, съдът

 

 

                                                      Р   Е   Ш   И :

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Дирекция “Социално подпомагане”  гр.Троян за постановяване на мярка за закрила спрямо детето Р.П.И., ЕГН **********, чрез настаняване на малолетния в семейството на бабата и дядото по бащина линия - Р.Й.И., ЕГН ********** и И.П.И., ЕГН **********, и двамата с постоянен и настоящ адрес:***, до настъпване на законна причина за изменение на постановената мярка или за прекратяване на настаняването

                На основание чл. 28, ал. 4 от Закона за закрила на детето,  решението подлежи на незабавно изпълнение.

            На основание чл.30, ал.3 вр. чл.28, ал.6 от Закона за закрила на детето, решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в седемдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                След влизане на решението в сила,  препис от същото да се изпрати на Дирекция ”Социално подпомагане” гр.Троян – за сведение и изпълнение .

 

                                                              

                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: