Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   № 398

 

                  гр. Троян, 27.11.2017 година

 

                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                  първи състав

на двадесет и пети октомври                   две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 409 по описа на съда за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД

 

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД и акцесорна претенция по чл.86 ЗЗД, предявени от С.Д.Б., изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр.Ловеч, затворническо общежитие  ”Атлант” гр.Троян, срещу „Еврокварт” ООД гр.Троян, ЕИК 110565522, със седалище и адрес на управление: гр.Троян, обл.Ловеч, ул.“Димитър Икономов-Димитриката“ № 45, представлявано от управителя Г.С. Л.. Ищецът претендира сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинени от ответника безсъние, нервност, стрес и безпокойство, уронване на човешкото достойноство,  загуба на свобода, в смисъл, че когато лишените от свобода работят, за 2 дни работа получават 1 ден свобода, причинени в резултат от недопускането  на ищеца до работа на конкурсите, на които той се явил на 12.02.2015г., 01.12.2015г., 08.02.2016г. и 12.03.2016г., както и лишаване от право да полага труд.

Ищецът твърди, че „Еврокварт” ООД не изпълнява договора, сключен с Държавно предприятие „Фонд затворно дело” гр.Ловеч, като счита, че лицето, което е отговорно за това, е М.К., заемащ длъжността „Началник” във фирма „Еврокварт” ООД. Твърди, че  К. със своите действия и съответно бездействия, а именно: несправедливо спиране от работа, отправяне на заплахи, че ако не си свърши работата ще го изгони от работа; постоянно викане, когато ищеца е на работното си място, без причина; създава неблагоприятна атмосфера на работа и лоши условия.       Ищецът твърди, че служителят на ответното дружество М.К. преценява кой да бъде взет на работа, като именно той установява критериите за избор на работещи към ответното дружество.

  Ищецът излага, че е работил за периода от 16.05. до 31.05.2016г. и за периода от 01.06. до 14-06.2016г., след което К. тенденциознно  отказал да го включи в групите, които работят.

  Претенцията на ищеца е за периода от 12.02.2015г. до 12.03.2016 година, както и лихва за забава върху сумата от 20 000 лева, считано от 14.06.2016г. – датата, на която е спрян от работа във фирма „Еврокварт” ООД.

 В процедурата по реда на чл.131 от ГПК  ответното дружество, чрез пълномощника си адв.Ц.А. ***,  е представило писмен отговор, в който е изразило становище за недопустимост, а по същество и за  неоснователност на исковата претенция. Посочено е,  че „Еврокварт" ООД е дружество, което осъществява своята дейност в собствен имот, който е разположен вътре във външните оградни стени на затвора. Твърди, че основна дейност на дружеството е да изработва капани за гризачи и животни. В дружеството работят около 52 човека, като една част от тези хора не са лишени от свобода - 12 човека, а друга част са лишени от свобода - 40 човека. Тези, които не са лишени от свобода полагат труд на основание трудови договори, като работодател е „Еврокварт" ООД.

Излага, че общото между ЗО „Атлант" гр. Троян и „Еврокварт" ООД е, че при нужда от работна ръка дружеството се обръща с официално искане към затворническото общежитие за изпращането на работници. Основанието за наемане на работници от 3О „Атлант" гр. Троян е договор за отдаване на труд от 21.11.2014 год. , подписан между Териториално поделение на Държавно предприятие „Фонд затворно дело" гр. Ловеч с ЕИК 129009070, както и Анекс към договор за отдаване на труд от 03.01.2017 год., подписан между същите страни. Твърди, че работодател на лишените от свобода е ЗО „Атлант" гр. Троян, като на основание договора за отдаване на труд, „Еврокварт" ООД пренаема работниците за извършването на трудовата дейност. „Еврокварт" ООД не е работодател на лишените от свобода. Лишените от свобода не са на трудови договори към дружеството. „Еврокварт" ООД не плаща трудови възнаграждения на лишените от свобода, а превежда дължимите суми всеки месец по сметка на Затвора-Ловеч на основание подписаният договор за отдаване на труд и анекса към него, а след това затвора преценява какви удръжки да прави и какви суми да преведе като възнаграждение на лишените от свобода.

Заявява, че действително е имало период, през който ищецът е полагал труд чрез затворническото общежитие в „Еврокварт" ООД, но тъй като не е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения и постоянно е нарушавал трудовата дисциплина, е бил освободен от работа. Твърди, че нарушенията, които е извършвал лишеният от свобода са следните: системно напускане на работното си място, излизайки на  разходки в двора на затвора, системно неизпълнение на  трудовите задължения, които са му поставени, постоянно отправял заплахи и влизал в конфликт с другите работници.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че М.К. е служител в дружеството „Еврокварт"  ООД и е назначен на длъжност „Началник цех", като задълженията му са да следи за работния процес, да отговаря за работниците в предприятието, като осъществявя контрол дали се явяват и напускат своевременно работа, дали и как извършват трудова си дейност, като в кръга на задълженията на К. е вменено и задължението, ако някой от лишените от свобода работници не спазва трудовия ред и нормите за безопасност, да докладва на Началника на 3О „Атлант" гр. Троян. Твърди се, че само Началника на затвора има правомощието да не допуска до работа нарушителя. Излага, че в случая не е налице непозволено увреждане от М.К., тъй като същият е изпълнил правомерно служебните си задължения, като е констатирал нарушения, докладвал е на Началника на 3О „Атлант" гр. Троян и последният е спрял от работа ищеца.

Ответникът оспорва следните твърдения:

- че М.К. е участвал в комисии по избор на лишените от свобода, които могат да полагат труд, тъй като К. никога не е бил член на такава комисия, нито има право да бъде член, нито е посочвал кой да бъде назначен на работа. ЗО „Атлант" гр. Троян преценява кой да бъде одобрен за работа и кой не и това, че някой е одобрен, не означава, че има място, където да започне работа незабавно;

- че инж. М.К. е извършвал противоправни действия като служител на „Еврокварт" ООД;

- че управителят на „Еврокварт" ООД е възлагал на служителя инж. М.К. да извършва противоправни действия;

- че ищецът е претърпял вреди.

Ответното дружество, чрез пълномощника си адв.Ц.А. ***,  моли съдът да постанови съдебен акт, с който да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни.

В съдебно заседание исковете се поддържат от ищеца и неговият пълномощник  адвокат С.С. ***, които молят същите да бъдат уважени.

Ответното дружество „Еврокварт" ООД се представлява  от адв.А. в съдебно заседание, който оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като бъдат присъдени направените разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК във връзка с чл.12 от  ГПК, намира за установено следното:

По делото е приета като писмено доказателство  справка изх.№ 275 от 29.05.2017г. , изготвена от М.Ц.-Инспектор СДВР в ЗО „Атлант“-Троян, от която се установява, че със заповед № 1-328/31.08.2015г. л.св.С.Д.Б. е бил устроен на работа във връзка с ремонтни дейности на общежитието, финансирани по Норвежкия финансов механизъм. На 19.10.2015г. Б. е спрян от работа от техническия ръководител към ДП ФЗД поради несправяне с възложените задачи и пререкание с ръководителя на ремонтните дейности . След обявен конкурс за свободно работно място в цех на фирма „Еврокварт“ ООД в общежитието, на 16.05.2016г. л.св. Б. е бил одобрен и започнал работа със заповед № 1-194/16.05.2016г. на Началника на Сектор ЗО „Атлант“. С докладна записка от 14.06.2016г. на началника на цеха, Б. е бил спрян от работа поради несправяне с възложените му задачи. Представена е и е приета посочената докладна записка, изготвена от М.Б.К. до Началника на ЗО „Атлант“-Троян.

По делото е представена справка изх.№ 389 от 31.07.2017г. , изготвена от д-р П., в която е отразено, че на 14.06.2016г. около обяд от него е издадена медицинска бележка на л.св. С.Д.Б. с препоръка да бъде освободен от работа до края на работния ден. Представена е и справка изх.№ 388/31.07.2017г., изготвена от инспектор СДВР М.Ц. и подписана от Началника на ЗО Атлант, от която се установява, че на 14.06.2016г., след като е бил при завеждащия здравна служба при общежитието, С.Б. е отишъл при инсп.Ц. и му е предоставил медицинската бележка, указваща да бъде освободен от работа до края на работния ден. Инсп.Ц. предоставил тази бележка на служителя на „Еврокварт“ И.Ц.

По делото е представена справка изх. № 17207828 от 05.05.2017г. от Главния секретар на ИА  „ Главна инспекция по труда“ във връзка със сигнал, подаден от л.св.С.Б. против „Еврокварт“ ООД за осъществени нарушения на трудовото законодателство. В справката е отразено, че при извършената проверка е установено, че С.Б. няма индивидуален трудов договор, сключен с „Еврокварт“ ООД, в качеството му на работодател. Б. е уведомен, че той е полагал труд по силата на договор за отдаване на труд, сключен между териториално поделение на държавно предприятие „Фонд затворно дело“гр.Ловеч и „Еврокварт“ООД.

За доказване на твърденията, изложени в отговора на исковата молба, ответникът е ангажирал гласни доказателства.  Разпитани са свидетелите И.Т.Ц.и М.Б.К., работещи в ответното дружество, от чиито показания се установява, че ищецът С.Б. не е изпълнявал стриктно работата, осъществявана за „Еврокварт“ ООД, когато е бил определен със заповед на Началника на ЗО „Атлант“. Свидетелите заявяват, че в много случаи Б. пречел на други работници да работят, самоволно напускал цеха, в който работел и ходел безпричинно в другия цех. Св.Ц. заявява, че в цеха в който работи,  отговаря за останалите работещи. Той твърди, че в много случаи констатирал, че Б. не бил на работното си място, но той не докладвал за това нарушение на М.К., защото всяко едно такова нарушение било в тежест на работника. За някой констатирани случаи обаче той му докладвал. Според свидетеля, Б. демонстративно напуснал работното си място след поставена задача в деня, в който поради това неизпълнение той бил отстранен от работа. На М.К., който отговарял за всички работещи, се докладвали всички случаи на неизпълнение на задълженията. По отношение на ищеца Б. самият той констатирал нарушаване на  трудовата дисциплина, като К. заявява, че многократно виждал, че ищеца е напуснал работното си място, ходел в другия цех и се разхождал свободно по двора. К. пояснява, че във връзка със започването на работа на лишените от свобода във фирма „Еврокварт“ ООД, процедурата е следната: Ръководството на Затвора провеждало вътрешен конкурс и когато фирмата имала нужда от работници, К. правел заявка и Началникът на Затвора ги осигурявал. Не са били посочвани поименно лицата, а само бройката и то в зависимост от обема на работа за конкретния период. Свидетелят уточнява, че ако един лишен от свобода е минал този вътрешен конкурс и е одобрен за работа, той може да отиде да работи и в друга фирма.  Има комисия, която провежда конкурсите, в която влиза Началникът на затвора и психолога , К. нямал участие в тази комисия и на този конкурс.

Свидетелят К. посочва, че след изготвената от него докладна записка до Началника на ЗО „Атлант“ , Б. бил спрян от работа на база заповед на посочения началник. След като К. предлагал с докладна записка за действия на даден лишен от свобода, началникът на затвора преценявал какво да се направи, като той можел и да не я одобри. За всеки един лишен от свобода с констатирано нарушение К. следвало да подаде докладна записка, като по този начин  сезирал Началника на Затвора.

             Съдът кредитира показанията на двамата свидетели в тези части, тъй като същите са последователни, логични, съответстващи както помежду си, така и с представени по делото писмени доказателства. Не кредитира показанията им досежно факта, че на 14.06.2016г., когато ищеца Б. е напуснал работното си място, не им е предоставена бележка, издадена от д-р П., удостоверяваща освобождаването му за този ден по здравословни причини, тъй като в тази част техните показания се опровергават от справка изх. № 389 от 31.07.2017г. , изготвена от д-р П. и от справка изх.№ 388/31.07.2017г., изготвена от инспектор СДВР М.Ц. и подписана от Началника на ЗО „Атлант“.

Ищецът С.Б. също е ангажирал свидетели, като по негово искане са разпитани лишените от свобода К.К.Ж., С.Б.Б. и  Г.С. М.. В показанията си тези свидетели сочат, че са работили  в цеховете на ответното дружество. Били са спирани от работа от началника на ЗО „Атлант“ –Троян.Разпределението на трудовите дейности се извършвало от служители на ответното дружество. Конкурсите за допускане да работа блили осъществявани от Началника на общежитието и психолог или социален работник. И тримата свидетели заявяват, че условията на работа в двата цеха на ответното дружество са неблагоприятни, зимата е студено, няма достатъчно осветление. Съдът кредитира показанията на свидетелите в тази им част, като отчита обстоятелството, че св.Ж. е завел дело срещу Началника на ЗО „Атлант“ и с оглед на това преценява неговите показания с по-ниска степен на достоверност.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни и противоправни действия, има обезпечително-гаранционна функция и е обективна. За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл.45 ЗЗД е необходимо в процеса да са установени виновно противоправно поведение (деяние, изразяващо се в действие или бездействие) на лице, на което ответникът е възложил някаква работа. На следващо място следва да е доказано наличието на вреда, причинена на ищеца при или по повод извършването на работата, която да е пряка и непосредствена последица от поведението на виновните служители.

Според  чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по  чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по  чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина); 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Не е спорно по делото, че ищецът е работил за периода от 16.05.2016г.   до 14.06.2016г. в дейността, осъществявана от ответното дружество, като е започнал работа със заповед № 1-194/16.05.2016г. на Началника на Сектор ЗО „Атлант“ - Троян.

Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено, че С.Б. няма индивидуален трудов договор, сключен с „Еврокварт“ ООД, в качеството му на работодател, като ищецът е полагал труд по силата на договор за отдаване на труд, сключен между териториално поделение на държавно предприятие „Фонд затворно дело“ гр.Ловеч и „Еврокварт“ ООД.

В настоящето производство се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от недопускането  на ищеца до работа на конкурсите, на които той се явил на 12.02.2015г., 01.12.2015г., 08.02.2016г., 12.03.2016г., както и спирането от работа на ищеца, която работа същият е  осъществявал от 16.05.2016г. до 14.06.2016г.

Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че не се доказаха твърденията на ищеца, че служителят на ответното дружество М.К. преценява кой да бъде взет на работа, като именно той установява критериите за избор на работещи към „Еврокварт“ ООД. Установено е, вкл. и от показанията на разпитаните свидетели С.Б. и Г.М., че комисия от затворническото общежитие, включваща началника и психолог или социален работник, провеждат конкурс за работещи лишени от свобода, които след това са предоставяни на фирмите, с които ТП „Фонд затворно дело“ има сключени договори.  

Не се доказаха и твърденията, че служителят в ответното дружество М.К. е проявил тенденциозност спрямо ищеца, поради което същият не е бил допускан до работа на конкурсите, а след като е работил, е спрял същия от работа. Установи се, че св.К. е изпълнил вменените му задължения да докладва на Началника на ЗО „Атлант“ при констатирано нарушение на трудовата дисциплина на лишен от свобода.  Настоящият състав намира, че по делото не се доказаха действия или бездействия от страна на М.К., довели до недопускане на ищеца до работа и спирането му от работа.

            Претенцията на ищеца е за периода от 12.02.2015г. до 12.03.2016 година, както и лихва за забава върху сумата от 20 000 лева, считано от 14.06.2016г. – датата, на която е спрян от работа в дейността на фирма „Еврокварт” ООД. За този период ищецът е изложил твърдения, че са провеждани конкурси- на 12.02.2015г., 01.12.2015г., 08.02.2016г. и 12.03.2016г., като на нито един от тези конкурси той не е бил одобрен.

Съдът намира, че предвид установеното по делото, че конкурсите за допускане до работа на лишени от свобода са провеждани от затворническата администрация, не може да се обоснове отговорност на ответното дружество за действия и бездействия, довели до неравноправно третиране на ищеца във връзка с недопускането му до работа.

   Установено е по делото от справка изх.№ 279/29.05.2017г., че ищецът е работил, преди да работи в дейността на ответното дружество, съгласно заповед № 1-328/31.08.2015г. на Началник сектор ЗО „Атлант“ във връзка с ремонтни дейности на общежитието, финансирани по Норвежкия финансов механизъм. На 19.10.2015г. Б. е  бил спрян от работа от техническия ръководител към ДП ФЗД поради несправяне с възложените задачи и пререкание с ръководителя на ремонтните дейности. Това обстоятелство, че ищеца е работил в периода, за който претендира недопускането му до работа, опровергава тези негови твърдения, тъй като е установено, че той е работил  от 31.08.2015г. до 19.10.2015г. Предвид факта, че и при тази работа той е бил спрян поради несправяне с възложените задачи и пререкание с ръководителя на ремонтните дейности, съдът намира, че не е проявена тенденциозност при преустановяването на дейността му към ответното дружество на 14.06.2016г., а се касае за системност при неизпълнение на трудовите задължения и трудовата дицсиплина от страна на ищеца.

Не се доказаха и твърденията за причинени на ищеца Б. неимуществени вреди,  изразяващи се в безсъние, нервност, стрес и безпокойство, уронване на човешкото достойноство и  загуба на свобода, в смисъл, че когато лишените от свобода работят, за 2 дни работа получават 1 ден свобода .

 Предвид изложеното предявеният иск  по чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.

Поради неоснователност на главния иск следва да се отхвърли и акцесорната претенция за лихва за забава върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по производството, като ответникът претендира разноски в настоящето производство в размер на 1300лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.2 ГПК направените от ответника разноски, за които е представено доказателство, че са платени.   

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

                                       Р     Е     Ш     И    :

 ОТХВЪРЛЯ  предявеният иск с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД    от С.Д.Б., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр.Ловеч, затворническо общежитие  ”Атлант” гр.Троян, срещу „Еврокварт” ООД гр.Троян, ЕИК 110565522, със седалище и адрес на управление: гр.Троян, обл.Ловеч, ул.“Димитър Икономов-Димитриката“ № 45, представлявано от управителя Г.С. Л., с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинени безсъние, нервност, стрес и безпокойство, уронване на човешкото достойноство,  загуба на свобода, в смисъл, че когато лишените от свобода работят, за 2 дни работа получават 1 ден свобода,    като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.Д.Б., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр.Ловеч, затворническо общежитие  ”Атлант” гр.Троян,  да заплати на „Еврокварт” ООД гр.Троян, ЕИК 110565522, със седалище и адрес на управление: гр.Троян, обл.Ловеч, ул.“Димитър Икономов-Димитриката“ № 45, представлявано от управителя Г.С. Л., сумата от 1300.00 / хиляда и триста/ лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: