РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Троян,  27.10.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд                                  първи състав

на двадесет и осми септември                                  две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията Симеонова

гражданско дело № 471 по описа на съда за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК   

 

Съдът е сезиран с  иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК  от  Вива Прима" ЕООД, ЕИК 204414196, със седалище и адрес на управление: град София, бул."България" № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Илия Иванов Геров, чрез пълномощника адв. В.Г. от САК, против В.Н.Ц. ***.  Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на  което е издадена Заповед за  изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 263/2017г. на Районен съд гр.Троян.

 Ищецът твърди, че  предявява исковата  претенция въз основа на договор за цесия от дата 20.02.2017г. с прехвърлител на вземанията "С.Г.Груп" ООД, ЕИК 148062016, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 29.05.2015г. с прехвърлител на вземания „Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислени неустойки по него.

Твърди се, че въз основа на договор за далекосъобщителни услуги от  30.10.2007г. с индивидуален клиентски номер 2724880, сключен между ответника В.Н.Ц. и „Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД, е издадена фактура № 1163914244/08.07.2014 г.  за отчетен период от 08.06.2014 г. до 07.07.2014 г., с краен срок за плащане на 26.07.2014г. с обща сума за плащане в размер на 180.52 лв. (Сто и осемдесет лв. и 52 ст.). На основание чл. 86 във вр. с чл. 79 от ЗЗД върху главницата е начислена мораторна лихва за забава в размер на 48.23 лв. (четиридесет и осем лв. и 23 ст.) за период от 27.07.2014 г. до 13.03.2017 г.

    Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията на потребителя по договора и общите условия към него, на основание чл. 81.2 във вр. с чл. 81 във вр. с чл. 74.2. б. „в" от ОУ договорът между ответника и „БТК" ЕАД е прекратен едностранно от доставчика.

      Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника В.Н.Ц.,  че към него съществува изискуемо вземане на ищеца "Вива Прима" ЕООД в размер на 180.52 лв. /Сто и осемдесет лв. и 52 ст./-главница, представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга, сключени между В.Н.Ц. и „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД, ведно със законната лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

  Претендират се направените разноски в заповедното и в исковото производство.  

 При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е представил писмен отговор, в който е взел становище за допустимост, но неоснователност на иска. В отговора ответникът е оспорил предявеният иск, както по основание, така и по размер. Същият твърди, че не е уведомяван за двете цесии, които се твърди в ИМ, че са извършени, като за тях не му е съобщавано по никакъв начин. Посочил е, че предявяването на исковата молба от ищеца, който има качеството на цесионер, и получаването й от негова страна, не може да се счита за валидно уведомление за извършеното прехвърляне. Също така, че  не може да се счита, че е надлежно уведомен за извършените цесии чрез уведомлението, приложено към исковата молба. Поради това твърди, че двете цесии, които се твърди, че са извършени, нямат действие по отношение на ответника, тъй като не му е било съобщено за тях.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че процесните вземания са валидно цедирани - от „БТК" ЕАД на „С.Г. Груп" ООД, и впоследствие от „С.Г. Груп" ООД на „Вива прима" ЕООД. Оспорва твърденията, че с двата договора за цесия са прехвърлени процесните вземания, които се твърди, че „БТК" ЕАД е имало към него. Ответникът твърди, че не е ползвал далекосъобщителни услуги, чието заплащане се претендира от страна на ищеца. Посочва, че такива услуги не са му предоставяни и не са ползвани от негова страна, поради което неоснователно се претендира заплащането им.

 Ответникът е направил искане съдът да постанови решение, с което да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявения срещу него иск, като претендира присъждане на направените разноски.

На основание  чл.193 от ГПК ответникът оспорва истинността на следните документи, представени към исковата молба : Договор за цесия от 29.05.2015 год.; Пълномощно към договор за цесия от 29.05.2015 год.; Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 29.05.2015 год.; Уведомление за цесия, като прави искане да бъде открито производство по оспорване на истинността им по реда на чл.193 от ГПК.

В съдебно заседание за ищцовото дружество „ВИВА ПРИМА“ ЕООД, редовно призовани, не се явява представител и не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпила писмено становище чрез пълномощника адв.Г. от САК, с което е заявено, че ищецът поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен, както и да бъдат присъдени направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът В.Н.Ц., редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от  адв.А.Ч. ***, който прави искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен, като основният аргумент в тази връзка е липса на надлежно уведомяване за извършената цесия.

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

От представена от ищеца месечна сметка № 1163014244 от 08.07.2014г. за отчетен период 08.06.2014г. – 07.07.2014г., издадена от „БТК“ ЕАД на В.Н.Ц. с адрес: ***, се установява, че за мобилен номер *******и за мобилен номер ******** за предоставени мобилни услуги са начислени 0.00лв. и лихва за забавено плащане 1.29лв. В сметката е посочен баланс от предходни периоди 179.23лв. Обща сума за плащане: 180.52лв.

Ищецът претендира съществуването на вземането в размер на 180.52лв. именно въз основа на цитираната фактура /месечна сметка/, на която е посочен краен срок за плащане 25.07.2014г.

 Към исковата молба ищецът е представил договор за цесия от 29.05.2015 год.; пълномощно към договор за цесия от 29.05.2015 год.; извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 29.05.2015 год. и уведомление за цесия. Предвид депозираното в отговора на ИМ оспорване от страна на ответника на тези документи, съдът задължи ищеца да заяви дали ще се ползва от тях, както и да представи същите в оригинал.

Законният представител на ищеца не е изразил волеизявление дали ще се ползва от оспорените документи, като чрез пълномощника си адв.Г. в становище вх.№ 6038/28.09.2017г. е изложил твърдения, че не може да представи документите в оригинал, като е посочил, че Приложение № 1 е на електронен носител и съдържа лични данни на всички лица, чиито задължения са прехвърлени с договора.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника направи искане на основание чл.183 от ГПК, във връзка с неизпълнение на задълженията на ищеца, дадени с определение № 433/02.08.2017г., да бъдат изключени от доказателствата по делото оспорените документи. В с.з. адв.Ч. уточни, че оспорва автентичността на подписите, положени в оспорените документи. Съдът, като съобрази разпоредбата на чл.183 от ГПК, не прие като доказателства представените с ИМ писмени документи, предвид непредставянето им в оригинал. С оглед на което и не откри производство по оспорването им по реда на чл.193 от ГПК.

От приложеното   ч.гр.д.№ 263/2017г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 27.03.2017г. ищецът е подал заявление вх.№ 2257 до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д № 263/2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 132 от 28.03.2017г.,  с която е разпоредено В.Н.Ц., ЕГН **********,  да заплати на ВИВА ПРИМА” ЕООД, ЕИК 204414196, сумата  180,52 / сто и осемдесет лева и петдесет и две стотинки/ лела, представляваща главница по потребена далекосъобщителна услуга по Договор за далекосъобщителна услуга от 30.10.2007г., с индивидуален клиентски номер 2724880, сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, операторът с търговска марка „Виваком” и В.Н.Ц., въз основа на който е издадена фактура № 1163914244/08.07.2014г. за отчетен период от 08.06.2014г. до 07.07.2014г., с падеж на плащане 26.07.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2017г. до окончателното й изплащане; сумата 48,23 /четиридесет и осем лева и двадесет и три стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.07.2014г. до 13.03.2017г.; сумата 25,00 - двадесет и пет лева, представляваща разноски по делото за платена държавна такса и сумата 180,00 – сто и осемдесет лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В.Н.Ц.  е подал възражение вх.№ 2430 от 03.04.2017г., с което е оспорил изпълнението на вземането по издадената заповед за изпълнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава. 

Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 263/2017г. по описа на Районен съд гр.Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга, както и поето насрещно задължение на ответника да заплати предоставената услуга /възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.

Ищецът, който се легитимира като цесионер на вземането, следва да докаже, че е налице валидно прехвърляне на вземането и че длъжникът е уведомен за извършената цесия.

Съдът  счита, че по делото не се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че „БТК“ ЕАД и ответника В.Н.Ц. са обвързани от валидно сключен между тях договор за далекосъобщителна услуга от 30.10.2007 г., с индивидуален клиентски номер ********въз основа на който е издадена фактура № 1163914244/08.07.2014г. за отчетен период от 08.06.2014г. до 07.07.2014г. Макар и съдът да задължи и да указа на ищеца, че следва да уточни какви точно мобилни услуги се претендира, че са предоставени и  използвани от ответника; в какъв размер и в какъв обем са тези услуги; как и кога  са му били предоставени; каква е единичната им цена; как се е формирала общата им стойност, от страна на ищцовото дружество не са уточнени тези обстоятелства и не са ангажирани доказателства, от които те да се установяват.

 От съдържанието на фактура /месечна сметка/ № 1163914244 от 08.07.2014г. е видно, че за този отчетен период от 08.06.2014г. до 07.07.2014г. за предоставени мобилни услуги на два мобилни номера, които никъде не са посочени в исковата молба, не са посочени и в допълнително депозираното становище от ищеца, е начислена сума в общ размер на 0.00лв., върху която необяснимо как е формирана лихва за забава в размер на 1.29лв.  В месечната сметка е отразено, че сумата от 179.23 лв. е баланс за предходни периоди.

В исковата молба се претендира сумата от 180.52лв. за предоставени мобилни услуги в периода 08.06.2014г.-07.07.2014г., а видно от съдържанието на месечна сметка  № 1163914244/08.07.2014г., за този период начислената сума за мобилни услуги е 0.00лв. Никъде в ИМ не е отразено, че сумата от 179.23лв. е баланс от предходни периоди. Не е посочено как е формиран размерът на това задължение и в какъв период от време е формиран. Представени са от ищеца със становището по проекто-доклада още четири фактури, издадени от „БТК“ на ответника, но никъде не е посочено какви обстоятелства ще се установяват с тези месечни сметки. Видно от тези фактури  е, че в периода, в който са издадени –08.03.2014г.-08.06.2014г., в тях са отразявани едновременно суми от ползвани мобилни услуги и суми, представляващи баланс от предходни периоди. Никъде от ищеца не е посочено по тези фактури извършено ли е плащане, кога, в какъв размер, каква част от дължимото е платена. Във фактура № 1162040376 от 08.06.2014г. за период  на отчитане 08.05.2014г.-07.06.2014г. е отразена обща сума за плащане 179.23лв., в която е включена сума от 172.83лв.-баланс от предходен период. Самата сума от 179.23лв. е включена в процесната фактура № 1163914244/08.07.2014г.

По този начин не става ясно и защо лихвата за забава се претендира от 25.07.2014г., след като голямата част от това задължение / 179.23 лв. от 180.52 лв./  е станало изискумо по-рано.

Предвид на което съдът приема, че не е доказано основанието на вземането и изискуемостта на задължението. Неоснователността на иска за главното задължение обуславя неоснователност и на акцесорната претенция за мораторна лихва.

Настоящият състав приема също, че между страните по делото не е възникнала облигационно-правна връзка, тъй като не е доказано извършените две прехвърляния на спорното вземане да са съобщени на ответника - длъжник от предишните кредитори в съответствие с изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Посочената норма е императивна, тя задължава предишния кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия. В Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 година на Върховния съд се приема изрично, че „прехвърлянето на вземане (цесия) има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Съобщението, направено от приемателя (цесионера) на длъжника, не оказва такова действие.” Изискването длъжникът да бъде уведомен от стария кредитор за прехвърляне на вземането е създадено с оглед сигурността на длъжника, който трябва да знае кому да престира. Само това уведомяване ще създаде за него достатъчната сигурност за извършената замяна и ще обезпечи точното изпълнение на задължението, т.е. изпълнение, което ще е действително, тъй като ще е извършено спрямо надлежно лице (кредитор) съгласно чл.75, ал.1 от ЗЗД.

Следователно В.Н.Ц. не е бил уведомен по надлежния ред за извършеното прехвърляне на вземане. Съдът приема, че дори да беше получил лично уведомлението /каквито доказателства няма/, длъжникът не следва да се счита за уведомен, тъй като не би могъл да знае за извършеното упълномощаване.

Съгласно цитираното тълкувателно решение и решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, І т. о., съдът приема, че макар да е породила действие в отношенията между стария кредитор   /цедент/ и новия кредитор /цесионер/, цесията няма действие в отношения между новия кредитор и длъжника, след като длъжникът не е уведомен от предишния си кредитор за преминаването на вземането към нов кредитор, овластен да получи изпълнение по смисъла на чл.75 ЗЗД.   В настоящето производство не се доказа надлежно връчване на уведомление до ответника. Съгласно решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В случая обаче това уведомление е оспорено и предвид непредставянето му в оригинал, е изключено от доказателствата по делото.

          Без да е ангажирано доказателство, че е връчено надлежно уведомление, настоящият състав приема, че цесията не е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД.  

 Предвид изложеното, предявеният иск, с който се иска да се признае за установено, че вземането на ищеца, за което  е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 263/2017г. по описа на Районен съд гр.Троян, съществува, следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в размер на 470.00лв., съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Представени са 2 бр. адвокатски пълномощни-едно в заповедното производство и едно в настоящето производство, с отразяване за плащане в брой на посочените суми / 170.00 лв. в заповедното и 300 лв. в исковото/ , които съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., пост. по т.д. №6/2012г. на ВКС, имат характер на разписка и са достатъчни да обосноват извършеният разход.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

                                                       Р     Е     Ш     И    :

       ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Вива Прима" ЕООД, ЕИК 204414196, със седалище и адрес на управление: град София, бул."България" № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Илия Иванов Геров,  иск по чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, да се признае за установено по отношение на В.Н.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, че  към него съществува изискуемо вземане на ищеца "Вива Прима" ЕООД в размер на 180.52 /сто и осемдесет лв. и 52 ст./ лева -главница, представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга, сключени между В.Н.Ц. и „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД, ведно със законната лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

        ОСЪЖДА Вива Прима" ЕООД, ЕИК 204414196, със седалище и адрес на управление: град София, бул."България" № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Илия Иванов Геров, да заплати на В.Н.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 170.00 / сто и седемдесет/ лева,   представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 263/2017г. по описа на Троянски районен съд.    

 ОСЪЖДА Вива Прима" ЕООД, ЕИК 204414196, със седалище и адрес на управление: град София, бул."България" № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Илия Иванов Геров, да заплати на В.Н.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300.00 / триста / лева,   представляваща разноски в настоящето исково производство.      

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът Велислав Симеонов Първанов следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в общ размер на 353.61лв., от които 27.47лв. разноски за държавна такса и 326.24лв. юрисконсултско възнаграждение, която сума е включена в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 401/2015г. по описа на ТРС, ІV – ти състав, и в издадения въз основа на тази заповед изпълнителен лист.

             Ответникът Велислав Симеонов Първанов следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските, направени в исковото производство в общ размер на 472.53лв., от които 172.53лв. за държавна такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р     Е     Ш     И    :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Велислав Симеонов Първанов, ЕГН **********, адрес: ***, че ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,  ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от Нора Иванова П. и Иван Стефанов Иванов, в качеството им на изпълнителни директори , сумата 914.38 /деветстотин и четиринадесет лева и тридесет и осем стотинки/ лева, представляваща  главница по Договор за потребителски кредит № 4079410410 от 27.02.2013 година, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2015 година до окончателното изплащане на вземането, сумата 317.46 /триста и седемнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ лева, представляваща такси по договора, сумата 100.25 /сто лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща договорна   лихва за периода от 05.05.2014г. до 06.07.2014г., сумата 41.34 / четиридесет и един лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 05.05.2014 година до 24.04.2015 година.

  ОСЪЖДА Велислав Симеонов Първанов, ЕГН **********, адрес: ***,  да заплати  на  ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,  ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от Нора Иванова П. и Иван Стефанов Иванов, в качеството им на изпълнителни директори, сумата от  353.61 / триста петдесет и три лв. и 61 ст./ лева, представляващи разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 401/2015г. на Троянски районен съд, която сума е включена в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 401/2015г. по описа на ТРС, ІV – ти състав, и в издадения въз основа на тази заповед изпълнителен лист.

 ОСЪЖДА  Велислав Симеонов Първанов, ЕГН **********, адрес: ***,  да заплати  на „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,  ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от Нора Иванова П. и Иван Стефанов Иванов, в качеството им на изпълнителни директори,  сумата от 472.53 / четиристотин седемдесет и два лв. и 53ст. / лева, представляващи   разноски в настоящото производство, съобразно приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.

            РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 Препис от същото да се приложи по ч.гр.д № 401/15г. на Троянски районен съд.

 

                                                                    

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: