Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                

 

 

                    гр. Троян, 18.09.2017 година

 

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                     първи състав

на четвърти септември                                   две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Емилия Петрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 608 по описа на съда за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 от Семейния кодекс /СК/   

 

Съдът е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК и чл.149 от СК, предявени от М.К.К.,  ЕГН **********, с адрес: ***, действаща в качеството на   майка   и законен представител на малолетния си син М.Л.Л.,  ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Х.Р. от САК, срещу Л.Т.Л., ЕГН ********** с адрес: ***.

Ищцата твърди, че е майка и законен представител на малолетния М.Л.Л., който живее при нея, като тя упражнява изцяло родителските права и полага грижи за детето, което към момента се отглежда и издържа изцяло с нейни средства. Твърди, че  работи в  „Троянска керамика 98" ЕООД на длъжност „декоратор“ с месечно трудово възнаграждение в размер на 150 лв. и заетост от двучасов работен ден.

Твърди се, че детето М.Л.към момента е на 10 г. /десет години/ и от септември 2017г. ще бъде ученик в четвърти клас. Двамата живеели във ведомствено жилище, предоставено от Община Троян. Нуждите на детето в тази възраст значително се увеличавали с всеки изминал месец  и съответно възниквала необходимост от повече средства за отглеждането му-  за храна, облекло, учебни пособия, извънкласни занимания, извънредни разходи и др.

Твърди се, че баща на малолетния М.Л.Л., видно от приложения акт за раждане, е отв.Л.Т.Л., по време на съжителството с когото се родил М.и  той бил припознат от ответника. Към момента Л.Л. живеел и работел във Федеративна република Германия, като бил в трудово правоотношение с немско дружество, чието име не е известно на ищцата. Твърди, че до момента ответникът не изплащал средства за издръжка на сина си М.Л..

Направено е искане ответникът да бъде осъден  да заплаща месечна издръжка за бъдещ период в размер на 300 /триста / лева на малолетното си дете М.Л.Л., считано от 29.06.2017г., както и да заплати издръжка за минало време за период от една година, считано от 29.06.2016г. до 29.06.2017г. в размер на 3600  /три хиляди и шестотин лева/, представляващи 12 вноски от по 300 / триста / лева , ведно с лихвата за забава на всяка една от тези вноски.

            При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който същият оспорва по размер предявените искове. Ответникът твърди, че видно от представено извлечение от сметката му, той в периода от 15.07.2016г. до 16.06.2017г. ежемесечно превеждал на ищцата издръжка за малолетния им син в размер на 60 евро,  равняващи се по курса на БНБ на 120 лева. Твърди, че това ставало по тяхна устна договореност. Моли съда за въпросния период да вземе предвид заплащаната издръжка до момента.

          Ответникът твърди, че е семеен и има още две малолетни деца, за които се грижи и които живеят с него в Германия- Т.Л.Л., ЕГН ********** и И.Л.Л., ЕГН **********. Твърди, че издържа съпругата и двете им деца, както и заплаща наем в размер на 560 евро месечно. Ответникът твърди, че работи на срочен трудов договор, който изтича на 31.10.2017г., като брутното му трудово възнаграждение е в размер на 2 361 евро, за което представя документи.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си адв.Х.Р. от САК, който поддържа предявените искове  и моли същите да бъдат уважени изцяло.

  Ответникът Л.Л. не се явява, представлява се от пълномощника си адв.Георги Минков от АК-Габрово, които поддържа оспорването на исковете по размер, като прави искане по отношение на иска по чл.149 от СК да се вземат предвид привежданите от ответника суми.

   Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

 От представено по делото удостоверение за раждане от ***г*** се установява, че ответникът е родител на детето М.Л.Л., роден на ***г. в гр.Троян.

Ищцата е представила трудов договор № 0000008/20.02.2017г. и справка за приети и отхвърлени уведомления по ДОПК, от които се установява, че от 20.02.2017г. тя е в трудово-правно отношение с „Троянска керамика 98“ ЕООД гр.Троян с месечно възнаграждение 150.00лв. Трудовият договор е сключен за два часа при 8-часов работен ден. Представила е и удостоверение от посоченото дружество, от което е видно, че за периода м.февруари-м.май 2017г. вкл. тя е с брутен доход от общо 502.50 лв. Представила е и удостоверение от „Йосифови 2014“ ООД гр.Троян, от което се установява, че ищцата е получила нетно възнаграждение за периода м. септември 2016г. – м. януари 2017г. вкл. общо 622.00лв.

По делото е представено и прието становище от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Троян, от което се установява, че  всички потребности на малолетното дете – основни, здравни, обучителни и емоционални, са изцяло задоволени от майката. Във ведомственото жилище, в което живеят майката и детето, условията са добри. Детето посещава частни уроци по български език и математика три пъти седмично, за които майката заплаща по 10 лв. на час.э В становището е отразен размерът на доходите, които получава майката месечно- 150.00лв. трудов доход и месечна помощ по чл.7 от ЗСПД в размер на 37.00лв. Отразено е, че тя заплаща наем в размер на 30.00лв. за ведомственто жилище, в което живеят с детето.

Изслушан при условията на чл.15, ал.1 от ЗЗДет. десетгодишният М.Л.Л. заявява, че през новата учебна година ще посещава частни уроци по математика и български език. Относно контактите с баща си заявява, че той не му се обажда, не му изпраща подаръци дори и за рожден ден. Изцяло за него полага грижи майка му, като баба му и дядо му също им помагат.

Ищцата е ангажирала гласни доказателства с оглед доказване на твърденията, изложени в исковата молба. Разпитана е свидетелката Г.Х.Н., която посочва, че за детето М.грижи изцяло помага само неговата майка. Свидетелката заявява, че има дете на възрастта на детето на страните и с напредването на възрастта, нарастват и потребностите на детето, съответно и разходите за отглеждане и обучение. Н. заявява, че й е известно, че детето М.посещава частни уроци по български и математика, за които майката заплаща.

 Съдът кредитира показанията на свидетелката Г. Н., които намира за непротиворечиви, кореспондиращи с отразените обстоятелства в становището на ДСП-Троян.

 Ответникът е представил доказателства за трудовата си ангажираност и получавани доходи, както и доказателства за привеждани ежемесечно суми на ищцата за едногодишен период. От писмо от работодателя до ответника, преведено на български език, е видно, че срочният трудов договор на последния е удължен до 31.10.2017г. От 01.04.2017г. е увеличено и трудовото му възнаграждение на 2361.43 евро на месец. Представен е и договор за наем, от който е видно, че ответникът ползва жилище срещу наемна цена от общо 560 евро, с включени режийни разходи в сумата.

Представено е извлечение от банкова сметка ***, от която се установява, че в периода от 15.07.2016г. до 16.06.2017г. ответникът е превеждал по сметка на ищцата ежемесечно по 60 евро, равняващи се на 117.34 лева, съгласно фиксинга на БНБ.

Ответникът е представил и удостоверение за сключен граждански брак на 18.06.2012г. с  лицето Ц.И.Г., както и удостоверения за раждане на другите си две деца по време на брака с  Г-Т.И.И., за които в отговора е изложил твърдения, че живеят с него в Германия и които той също е длъжен да издържа.

Представените писмени доказателства от ответника не са оспорени от ищцата.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

По иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК

          Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл.142, ал. 1 от СК - в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе предвид възрастта му, здравословното му състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му.

         Понастоящем детето М.е на 10 години и е ученик в 4 клас. Съдът, като взе предвид възрастта на детето,   растежът и свързаното с него развитие, намира, че това е възраст на интензивно  физическо и психическо израстване, при която необходимостта от разходи за  учебни пособия и уроци, пълноценна и разнообразна  храна, облекло и обувки, е несъмнено висока. Освен тези  неотложни и жизнено необходими разходи, са необходими и допълнителни за свободното време  на детето.

            По отношение на здравословното състояние на детето не се твърди и не са събрани доказателства да има трайни или хронични заболявания, които да изискват ежемесечно отделяне на средства.

           В производството са установени доходите и на двамата родители. Установено е също, че ответникът живее в Германия с новото си семейство и другите си две деца.

           Възможността на родителите винаги е обективна и конкретна и се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Сам ответника представя доказателства за наличие на доходи, които реализира от трудова дейност в размер от 2361.43 евро месечно. По отношение доходите на бащата следва да се отчете, че е в трудоспособна възраст, млад, неангажиран с прякото отглеждане на детето М., но същевременно същият е ангажирал доказателства за заплащан наем в размер на 560 евро месечно и доказателства, че има още две деца, които също следва да издържа.

Съдът, като съобрази представените писмени доказателства и гореизложените обстоятелства, счита, че майката не е в състояние  сама да осигурява  всички необходими средства за храна, облекло, учебни пособия и допълнителни платени учебни часове /частни уроци/ по математика и български езики, както и културни развлечения на детето. Размерът от 300 лева месечно, който се претендира, съставлява  два пъти по-голям дял от чистия доход на майката. С оглед на това съдът намира, че малкият доход, който реализира тя от трудова дейност, не следва сам по себе си да обоснове съществено по-голям дял от издръжката, която следва да заплаща бащата. Ищцата не е ангажирала доказателства за наличие на заболяване или друга уважителна причина, която да обосновава работа с двучасов работен ден.

Дължимият размер издръжка от бащата следва да бъде съобразен и с  разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, която определя  минималния размер на дължимата издръжка като ¼ от минималната работна  заплата за страната, която от 01.01.2016г. е 420.00лв., приета с ПМС № 375/28.12.2015г., а от 01.01.2017г. е 460.00лв., приета с ПМС № 141/1307.2017г.

           Като изходи от нуждите на 10-годишния М.и възможностите на родителите му, като съобрази изложеното в социалния доклад, съдът намира, че за задоволяване на месечните потребности на детето са необходими около 280 лева месечно, от които по-малък дял в размер на 100 лева, следва да се поеме от майката, която полага непосредствените грижи за детето, а бащата следва да осигури разликата от 180 лева.

           С оглед изложеното съдът намира, че следва да определи издръжка, дължима от ответника за детето му М., в размер от 180.00 лева месечно, считано от подаване на исковата молба – 29.06.2017г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, а за разликата до 300.00лв. искът следва да се отхвърли,  като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл.149 от СК

Съгласно разпоредбата на чл.149 СК издръжка за минало време може да бъде търсена най-много за една година преди предявяване на иска. За да се приеме иска за издръжка за минало време за основателен, е достатъчно към съответния период от време да са били налице предпоставките за присъждането на издръжката. В случая тези предпоставки са налице. При определяне размера на издръжката за минало време, съдът съобразява обичайните разходи, нужни за задоволяване текущите потребности на детето, което към този момент е било ученик в трети клас, както и възможностите на двамата родители, поради което намира, че необходимата месечна издръжка за  периода от 29.06.2016г. до  31.12.2016г., следва да е 170.00лв. месечно, а от 01.01.2017г. до 29.06.2017г., съобразявайки увеличението на МРЗ от 01.01.2017г., следва да е в размер на 180.00лв. месечно.

Съдът намира, че размерът на издръжката за минало време следва да бъде определен като глобална сума / Решение  № 280 от 28.09.2011 година на ВКС по гр. дело № 1654/2010 г., ІІІ г.о./  - общо в размер на 2100.00лв.

Предвид, че ответникът ангажира доказателство, неоспорено от насрещната страна, че в периода от 15.07.2016г. до 16.06.2017г. е превеждал по сметка на ищцата ежемесечно по 60 евро, равняващи се на 117.34 лева, съгласно фиксинга на БНБ, следва от определената издръжка за минало време в общ размер на 2280.00лв. да се приспадне общата сума на преведените по банков път общо 1408.08лв. и ответникът да бъде осъден да заплати издръжка за минало време в общ размер на 691.92лв.

Ответникът следва да заплати 4% държавна такса върху тригодишните платежи  на издръжката в размер на 259.20 лв. на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. чл.69, ал.1, т.7 от ГПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК ответникът Л.Т.Л. следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 80.00лв., съгласно представен списък по чл.80 ГПК, по съразмерност съобразно уважената част на иска и по компенсация.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

 

                                                      Р     Е     Ш     И    :

 

 

  ОСЪЖДА Л.Т.Л., ЕГН ********** с адрес: ***, да  заплаща на малолетното си дете М.Л.Л.,  ЕГН **********,  чрез неговата майка и законен представител М.К.К.,  ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 180.00 /сто и осемдесет/ лева, считано от 29.06.2017 година за в бъдеще до настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка неплатена вноска до окончателно изплащане на задължението, като  ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 300.00лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Л.Т.Л., ЕГН ********** с адрес: ***, да  заплати на малолетното си дете М.Л.Л.,  ЕГН **********,  чрез неговата майка и законен представител М.К.К.,  ЕГН **********, с адрес: ***,   сумата 691.92 / шестотин деветдесет и един лев и 92 ст./ лева, представляваща издръжка за минало време за периода от 29.06.2016г.-29.06.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 3600.00лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Л.Т.Л., ЕГН ********** с адрес: ***, да  заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Троян държавна такса в размер на 259.20  /двеста петдесет и девет лв. и 20 ст./ лева, представляваща 4% върху тригодишните платежи на присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Л.Т.Л., ЕГН ********** с адрес: ***, да  заплати на М.К.К.,  ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 80.00 / осемдесет/ лева, представляващи разноски в производството съразмерно с уважената част на иска и по компенсация.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от датата, на която е обявено -18.09.2017г.

                                                                    

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: