Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                           

                                            № 144

 

                           гр. Троян, 05.05.2017 година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на пети април                                                   две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 625 по описа на съда за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, образувано в Троянски районен съд на основание §19, ал.1 от ПЗР на  ЗИДАПК /обн. ДВ. бр. 39 от 2011г./  по жалба от Н.П.К. ***, чрез пълномощника адв.П.П. от ЛАК, срещу Заповед № РД-12-167/06.07.2016г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр.Ловеч, с която е одобрено Приложение № 4 от 05.07.2016г. към Протоколно решение №1 по чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 21.03.2014, одобрено със заповед № РД-12-47/24.03.2014г. на Директора на  ОД „Земеделие“ гр.Ловеч, в частта по т.8. С оспорения акт по т.8 е отказано изменение на Протоколно решение №1 по чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 21.03.2014г., одобрено със заповед № РД-12-47/24.03.2014г. на Директора на  ОД „Земеделие“ гр.Ловеч по отношение на имот с № 52218.179.2 с площ 8095 кв.м. с НТП гори и храсти в земеделска земя, от протоколно решение № 1 по чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 21.03.2014г. С жалбата се иска да бъде отменен административния акт като неправилен и незаконосъобразен, като постановен при неспазване на процесуалните разпоредби на АПК, а от материална страна – и в нарушение на разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

В жалбата се излага, че жалбоподателят е наследник на Л.Н.П. - К., починала на 18.03.1974г. През 1991г. наследниците на Л. К. подали заявление за възстановяване право на собственост върху няколко имота, по реда на чл.18ж, ал.1 и сл. от ППЗСПЗЗ. На 22.02.1993г. ОСЗ-Троян издала решение № 21, с което е възстановено правото на собственост на наследници на Л. К., в съществуващи и възстановими стари реални граници на няколко имота, подробно описани в решението. През 1998г. поддържаща фирма на землището на община Априлци издала скица № 1764/18.03.1998г., в която са посочени данни за собствеността, площта на имота, НТП, категорията и местността, в която се намира същия. През 2016г. жалбоподателят К. научил, че имота му е записан като такъв по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, предвид на което подал заявление с вх. № ВС-37-394/19.04.2016г., с което  поискал промяна в Протоколно решение № 1, по чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 21.03.2014г., одобрено със Заповед № РД-12-47/24.03.2014г. на Директора на ОД „Земеделие" град Ловеч, по отношение на имот с идентификатор № 52218.179.2 с площ от 8095 кв.м., поради настъпили нови обстоятелства и нови писмени доказателства. На свое заседание, проведено на 05.07.2016г., комисията, определена със Заповед № РД-08-152/08.06.2016г. на Директора на ОД „Земеделие" град Ловеч, се произнесла с решения по постъпили заявления по реда на чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ, като решението, обективирано в т.8, е по заявлението на жалбоподателя. С така постановеното решение не е допуснато изменение на Протоколно решение № 1 и имота на жалбоподателя не бил определен като такъв по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, а останал като такъв в раздел II - имоти, които съгласно чл.45в, ал.6 от ППЗСПЗЗ, неправилно са причислени към земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им. Жалбоподателят е заявил, че с така постановеното решение се засягат директно правата и законните му интереси, а ИАА - Заповед № РД-12-167/06.07.2016г. на Директора на ОД „Земеделие" Ловеч, с която е одобрено Приложение №4 от 05.07.2016г. към протоколно решение №1 по чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 21.03.2014г., в частта по т.8, не е мотивирана, поради което жалбоподателят я оспорва.

Прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № РД-12-167/06.07.2016г. на Директора на ОД „Земеделие" Ловеч, с която е одобрено Приложение №4 от 05.07.2016г. към протоколно решение №1 по чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 21.03.2014г.,  в частта по т.8. на самото Приложение, като неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено неспазване на материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

В хода на производството – на 27.11.2016г., жалбоподателят Н.П.К. ***, е починал и в производството са конституирани неговите законни наследници Г.С.К. / съпруга/ и М.Н.К. / дъщеря/.

 В съдебно заседание оспорващите, чрез упълномощения си адвокат П.П., поддържат жалбата и молят за отмяна на оспорения акт в частта по т.8.

За ответника не се явява представител и не се представлява от процесуален представител.  В подадения отговор чррез юрисконсулт Н.  изразява становище за недопустимост и алтернативно, за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила оспорения акт като правилен.

          За заинтересованите лица Министерство на земеделието и храните гр.София,  Изпълнителна агенция по горите  гр.София,  Агенция по геодезия, картография и кадастър  гр.София и Кмет на Община Априлци , в съдебно заседание не се явява представител и не се представляват от процесуален представител. По делото е постъпил отговор от Изпълнителна агенция по горите и от Министерство на земеделието и храните, в които се изразява становище за недопустимост на оспорването поради просрочване на жалбата, а по същество-за неоснователност.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            От представена и приета преписка по заявление вх.№ 4151/30.09.1991г., се установява, че с решение № 167 от 27.05.1999г. е възстановено правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Видима, общ.Априлци, на наследниците на Л.Н.П. К.  на имот–ливада с площ 0.727дка в местн.“Недковото и реката“. С Решение № 21 от 22.02.1993г. е възстановено  правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.Апреилци- Видима, общ.Априлци, на наследниците на Л.Н.П. К. на 9 броя имота. От преписката се установява, че с посочените решения само е признато правото на собственост върху имоти, подлежащи на възстановяване, т.е. не е приключена процедурата по възстановяване правото на собственост след заснемане на имотите и издаване на скици.

По делото е представена скица № 1764/18.03.1998г. за имот № 049002 с площ 8.112 дка в местността „Недковото“ в землището на гр.Априлци- Видима, с начин на трайно ползване-изоставена ливада. В скицата е отразено, че имотът е собственост на наследниците на Л.Н.П. К..

Представено е удостоверение за наследници на Л. М. К., починала на 18.03.1974г., от която е видно, че Н.П.К. е неин син и наследник по закон. От удостоверение № 4485/25.09.1991г./л.95/ се установява, че  Л. М. К. и  Л.Н.П. К. са имена на едно и също лице.

Представена е скица-проект № 25793/02.12.2009г. за изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор 52218.179.2, с площ 8097 кв.м., земеделска земя- изоставена ливада, собственик- земи по чл.19 ЗСПЗЗ.

Представено е Протоколно решение № 1 по чл.4в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 21.03.2014г. за община Априлци, от което е видно, че в раздел ІІ са определени имотите, които неправилно са причислени към земи по чл.19 ЗСПЗЗ и по отношение на които  са допуснати  непълноти и грешки при регистрирането им, като за община Априлци тези имоти са съгласно приложение № 4.В цитираното приложение е посочен и имот  № 52218.179.2 с НТП изоставена ливада, като е посочено като действително състояние, че същият е гора.

            По делото не е спорно, че със заявление вх. № ВС-37-910/19.04.2016г. до ОДЗ-Ловеч Н.П.К. е поискъл имот № 52218.179.2 с площ 8095 кв.м. в землище гр.Априлци, да се прехвърли от раздел ІІ в раздел І / имоти по чл.19/  на Протоколно решение № 1 по чл.4в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 21.03.2014г. за община Априлци.   Не се спори и че на 05.07.2016г. в сградата на Общинска служба по земеделие гр.Троян, ИРМ Априлци, се е провело заседание на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, определена със Заповед № РД-08-152/08.06.2016г. на Директора на ОДЗ-Ловеч. На това заседание е разгледано искането на Н.К.  във връзка с нови обстоятелства и нови писмени доказателства по отношение на имот № 52218.179.2 с площ 8095 кв.м. в землище гр.Априлци с НТП гори и храсти в земеделска земя в землището на гр.Априлци. Комисията приела, че този имот представлява гора, поради което не изменила Протоколно решение № 1 по чл.4в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 21.03.2014г. за община Априлци, като имотът останал в раздел ІІ.Било изготвено Приложение № 4 от 05.07.2016г. към Протоколно решение по чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 21.03.2014, одобрено със заповед № РД-12-47/24.03.2014г. на Директора на  ОД „Земеделие“ гр.Ловеч, като в частта по т.8, комисията се произнесла по искането на Н.К.. Приложение № 4 било подписано от всички членове на комисията, като с особено мнение по т.8 подписал Б. И. М..

          Разпитан в хода на делото, св.Б.М. сочи, че е подписал с особено мнение т.8 на приложение № 4, тъй като, от една страна, за процесния имот в Общинска служба „Земеделие“ са били представени необходимите документи за процесния имот и процедурата е следвало да приключи с възстановяване правото на собственост на жалбоподателите по реда на §27 от ЗСПЗЗ, а от друга страна, комисията се произнесла по идентични казуси, като допуснала изменение, а само в процесния случай е отказала изменение без мотиви. М. твърди, че по т.8 комисията се произнесла единствено по доводите, изложени от представителя на ДЛС „Русалка“ гр.Априлци.

По делото са разпитани и свидетелите Г.В.С., М.Ц.Й. и П.С.П.. И тримата посочват, че познават жалбоподателите и знаят за процесния имот, който граничи с къщата, в която те живеят. Твърдят, че този имот е ливада, в него има овощни дървета, но никога не е имало иглолистни и широколистни дървета. Свидетелите сочат също и че Н.К. и семейството му владеели и стопанисвали този имот, като са косели тревата от ливадата.

             

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК , пред местно компетентния съд, от лице с ак и интерес от оспорването, като лице, на което се засягат права и законни интереси. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. 

 

 

 

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

   Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът намира, че оспорваната заповед представлява индивидуален административен акт, а проверка за законосъобразност се осъществява и върху решението на комисията, която е междуведомствен орган и като помощен такъв изпълнява възложени със закон функции. Решенията на комисията не биха имали самостоятелни правни последици без одобряването им от директора, който изцяло приема като свое волеизявление съдържанието на решението, с оглед проведената специална процедура от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания ИАА. Съдът приема, че заповедта на директора на ОДЗ – Ловеч, с която се одобрява протоколното решение на комисията, подлежи на съдебен контрол, тъй като той е административният орган, който назначава комисията и одобрява със заповед нейното решение. Тъй като административния орган само одобрява решението на комисията, при оспорване на заповедта му, предмет на съдебен контрол всъщност е решението на комисията, защото с направеното одобряване на протоколното решение директорът с нищо не го изменя или променя.

Съдът намира, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган. Относно комисията съдът констатира, че помощният орган е назначен със Заповед № РД-08-152 от 08.06.2016г.  на Директора на ОД „Земеделие” гр.Ловеч, на основание чл.45в, ал.1 от ППЗСПЗЗ.   В състава й са включени изискуемите от разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ членове. Редът за приемане на валидно решение на комисията е указан в чл.45в, ал.1 ППЗСПЗЗ – с обикновено мнозинство от гласовете на всички членове. Протоколното решение в частта по т.8 е подписано с особено мнение от член на комисията, с каквото право разполагат всички от състава. Фактът не променя извода за валидно изразена воля чрез законоустановеното мнозинство.   В  цитираната заповед е указано, че на основание чл.45в, ал.9 от ППЗСПЗЗ комисията следва да преразгледа протоколно решение от 21.03.2014г.  по чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД-12-47/24.03.2014г. на Директора на ОСЗ-Ловеч. Обжалваната заповед, одобряваща протоколното решение на комисията, е издадена на основание чл.45в, ал.7 ППЗСПЗЗ и не съдържа фактическа обосновка за приетия резултат по т.8. В приложение № 4 също не е описано какви действия е извършила комисията и на какви документи базира решението си по т.8. Не са изложени мотиви защо е прието, че имотът представлява гора, с оглед на което е взето решение да не се изменя протоколно решение № 1 от 21.03.2014г. по чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ.  Съгласно чл.45в, ал.6 ППЗСПЗЗ, комисията излага мотиви  за имотите, за които е констатирала, че са неправилно причислени към земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Настоящият състав намира, че и в случая е следвало да бъде спазена  нормата на чл.45в, ал.6 ППЗСПЗЗ относно изискване да се изложат мотиви при потвърждаване на констатацията на неправилно причисляване на процесния имот към земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, с оглед на което е отказано изменението на протоколно решение № 1. Законът не е поставил изискване за оглед на място на имотите, което съответства на начина на определянето им-комисията извършва преглед и преценява резултата от работата си въз основа на предоставени писмени документи-данни от КВС, план за земеразделяне, кадастралната карта и кадастрални регистри, лесоустройствени планове, валидно пораждащи предвидените в тях правни последици. Комисията е следвало да посочи фактическите и правни основания за отказа за изменение на протоколно решение № 1 по чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ относно процесния имот.

Основното възражение на жалбоподателите е, че процесния имот, включен в раздел ІІ на приложение № 1, е земеделска земя и не представлява гора по смисъла на ЗГ. С цел изясняване на спорното обстоятелство посоченият от жалбоподателите имот земеделска земя ли е по смисъла на ЗСПЗЗ или представлява гора или земя от горския фонд по смисъла на ЗГ съдът допусна съдебно-техническа експертиза, но пълномощника на жалбоподателите с писмена молба поиска съдът да отмени определението си, с което е допуснал експертиза. С оглед на това по делото са събрани само гласни доказателства, че имотът е ливада и в него има само овощни дървета, никога не е имало широколистни или иглолистни дървета. Ответникът не е представил доказателства, от които да се установи, че имотът действително представлява гора. Предви което съдът намира за доказано, че имот № 52218.179.2 с площ 8095 кв.м. в землище гр.Априлци е земеделска земя.

              Видно от събраните по делото гласни доказателства, комисията не е изпълнила задължението си по чл. 45в, ал. 6, т.е. не е констатирала, че имот № 52218.179.2 с площ 8095 кв.м. в землище гр.Априлци, неправилно е определен като гора, а не като земеделска земя. Този пропуск прави оспорения административен акт незаконосъобразен в тази му част, поради което същия следва да бъде частично отменен, като преписката бъде изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество, като се спазят дадените в настоящото решение указания по прилагането на закона- включване на имота  в раздел І на протоколно решение № 1 по чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 21.03.2014г., тъй като е земеделска земя, а не гора.

Жалбоподателите са направили искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750.00лв.  С оглед изхода от спора ответникът  следва да бъде осъден да заплати посочената сума на жалбоподателите.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Троянски районен съд, първи състав,

                                                                           Р  Е  Ш  И:

           ОТМЕНЯ  Заповед № РД-12-167/06.07.2016г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр.Ловеч, с която е одобрено Приложение № 4 от 05.07.2016г. към Протоколно решение № 1 по чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 21.03.2014, одобрено със заповед № РД-12-47/24.03.2014г. на Директора на  ОД „Земеделие“ гр.Ловеч, в частта по т.8, с което е отказано изменение на Протоколно решение №1 по чл.45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 21.03.2014г., одобрено със заповед № РД-12-47/24.03.2014г. на Директора на  ОД „Земеделие“ гр.Ловеч по отношение на имот с № 52218.179.2 с площ 8095 кв.м. с НТП гори и храсти в земеделска земя, като незаконосъобразна.

ВРЪЩА преписката на административния орган в тази част за ново произнасяне при спазване указанията на съда.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция „Земеделие“ гр.Ловеч да заплати на жалбоподателите Г.С.К., ЕГН ********** и М.Н.К., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, сумата от 750.00 / седемстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Ловеч в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                                    

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: