Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                      

 

 

                                      гр. Троян, 18.07.2017 година

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                     първи състав

на деветнадесети юни                                    две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 64 по описа на съда за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                       Производството е  с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД

 

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, предявен от Г.И.Г. с настоящ адрес: ***, Дом за ветерани на МО, *******, против Г.Т.М. с адрес: ***.  

Ищецът твърди, че е притежавал недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност, представляващ самостоятелет обект в сграда с идентификатор 73198.504.225.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-11 от 20.04.2007г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес: град Троян, п.к. 5600, улица ********, разположена в поземлен имот с идентификатор 73198.504.225, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ 68.55 кв.м., с прилежащи части: мазе № 9 от 12.11 кв.метра, таван № 8 от 9.21 кв.метра и 6.709% идеални части от общите части на сградата и ОПС върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж: 73198.504.225.1.8, 73198.504.225.1.1; под обекта: няма; над обекта: 73198.504.225.1.4. Собствеността върху описания имот е легитимирана с нотариален акт № 188/2, том I, дело 305/1968г. на ТрРС. След смъртта на съпругата на ищеца И.Т.П.имотът станал съсобствен на него и сина му, при квоти 3/4 за ищеца и 1/4 за сина му.

Ищецът твърди, че предвид напредващата му възраст и обстоятелството, че останал вдовец, решил да предложи на внучка си Г.Т. И.  да й прехвърли своите идеални части от апартамента срещу задължението от нейна страна за издръжка и гледане. Това действие направили с нотариален акт № 123, том II, дело № 395/2003г. на ТРС, като не уговорили в какво точно ще се състои поетото задължение  за грижи и издръжка, предвид липсата на възможност в този момент да се прецени каква ще бъде неговата нужда.

Ищецът твърди, че в течение на годините нуждата му от издръжка и гледане се увеличила неимоверно, тъй като той станал нетрудоспособен, все по-трудно подвижен, нуждаел се от помощ в елементарни битови дейности, като готвене, чистене, гладене, отопляване и т.н., като навършил 86 - годишна възраст. През целият период от прехвърлянето на имота до подаване на иска, ищецът твърди, че внучката му - ответница по делото, не е направила каквото и да било във връзка с изпълнение на задълженията си към него за издръжка и гледане – той нито получил някакви финансови средства, нито каквато и да било помощ, като срещите между двамата били веднъж годишно. Това  принудило ищеца да потърси ползването на социални услуги и бил настанен в Дом за ветерани на Министерството на отбраната и Българската армия в с.Орешак, обл.Ловешка, където пребивавал и до момента. В дома му били осигурени необходимите битови условия, но за това заплащал 80% от пенсията си, т.е. втори път заплащал за грижите, които следвало да получава по договора с ответницата.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде развален сключения между него и ответницата Г.Т.М. договор, по силата на който той й прехвърлил собствеността върху процесния имот – 3/4 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.504.225.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на града одобрени със заповед № РД-18-11 от 20.04.2007г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес: град Троян, п.к. 5600, улица **************, разположена в поземлен имот с идентификатор 73198.504.225, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ 68.55 кв.м., с прилежащи части: мазе №9 от 12.11 кв.метра, таван № 8 от 9.21 кв.метра и 6.709% идеални части от общите части на сградата и ОПС върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж: 73198.504.225.1.8, 73198.504.225.1.1; под обекта: няма; над обекта: 73198.504.225.1.4., а ответницата поела задължение за издръжка и гледане докато ищеца е жив.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

          При проведената процедура по реда на чл.131, ал.1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответницата, чрез назначения й особен представител адв.Р.Г. от ЛАК, е представила писмен отговор, в който е взела становище за допустимост, но неоснователност на иска. Възраженията, изложени от особения представител, назначен на ответницата, е че в договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане, не е уточнена престацията, дължима от отв.М.. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от пълномощника си адв.Х.В. от ЛАК, който поддържа иска и моли същия да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Ответницата не се явява, представлява се в съдебно заседание от назначения й особен представител адв.Р.Г. от ЛАК, която поддържа искането предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.  Доводите, които изтъква в подкрепа на искането си, касаят обективна невъзможност на ответницата да изпълнява задълженията си по договора още от самото му сключване, предвид трайното й установяване в Германия.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

 От представен по делото нотариален акт № 188/2, том І, дело 4305/1968г. от 13.06.1968г. се установява, че ищецът  е придобил правото на собственост върху *************************

От приложената на л. 6 схема № 15-3852-05.01.2017г. е видно, че имотът, предмет на спора, отговаря на описанието, дадено в исковата молба. Като собственици с по 1/2 ид.част са записани Г.И.Г. и И.Т.П..

От удостоверение за наследници № 02-04-001/03.01.2017г. на Община Троян се установява, че съпругата на ищеца Г.И.Г. - И.Т.Г., е починала на 20.11.2002г. и е ставила свои наследници по закон съпруга си и сина си Т. Г.И..

Представен е нотариален акт № 123, том II, дело № 395/2003г. на ТРС, от който се установява, че на 09.04.2003г. ищецът Г.И.Г. е прехвърлил на внучката си - ответницата Г.Т. И., ЕГН **********, притежаваните от него ¾ ид.части от апартамент № 2, първи етаж, вход А от жилищен ******* , находящ се на ул.“********* срещу задължение за издръжка и гледане. В нотариалния акт не е уточнена дължимата престация досежно задълженията за издръжка и гледане. Учредено е право на ползване на ищеца върху прехвърлените от него ¾ ид.части от апартамента, като е уговорено имотът да не се отчуждава докато прехвърлителя е жив.

От заповед на изпълнителния директор на ИА „Социални дейности“ на МО  № 487 от 29.06.2007г. и договор за ползване на социални услуги № 99 от 29.06.2007г. е видно, че ищецът Г.И.Г., като член на СОСЗР, офицер от запаса, е настанен в Дом за ветерани на МО и БА в с.Орешак, обл.Ловешка, ********************* считано от 29.06.2007г. Определена е такса в размер на 80% от пенсията, дължима от ищеца, като социалните услуги са му предоставени безсрочно.

Посочените документи не са оспорени от ответната страна.

Ищецът е ангажирал и гласни доказателства с оглед доказване на твърденията, изложени в исковата молба, че ответницата никога не е полагала грижи  и не му е предоставяла средства за издръжка.

 Свидетелката Д.П.М.заявява в показанията си, че познава страните по делото, тъй като живее в същия блок, където се намира процесното жилище, в което към момента живее бащата на ответницата-  Т. Г.И.. Свидетелката сочи, че ответницата живее от много години в чужбина и на две години се прибира един път за по десетина дни. Излага също, че ищецът Г.И.Г. от 7-8 години живее в социален дом.

Свидетелят Т. Г.И. - син на ищеца и баща на ответницата, сочи в показанията си, че от 2002г. дъщеря му заминала да учи в Германия. По-късно се омъжила и се е установила трайно да живее в тази държава. Прибирала се в България един път годишно за по две седмици. Чрез него тя не е изпращала средства за дядо си и не го е молила той да полага грижи за него от нейно име. Св.И. сочи, че към момента за ищеца се полагат изцяло грижи в дома в с.Орешак.

 Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни  и непротиворечиви помежду си. Показанията на свидетеля И. преценява с оглед другите данни по делото, предвид възможна заинтересованост, съгласно чл.172 от ГПК, но не констатира противоречия с тях.

            При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

           Съгласно чл.87, ал.3 от ЗЗД, договорът за прехвърляне на недвижим имот /вкл. срещу задължение за издръжка и гледане/, който се сключва в нотариална форма, може да бъде развален само по съдебен ред. Предмет на настоящето дело е именно развалянето на такъв договор, като процесуалната легитимация на страните произтича от участието им в него.

С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд  гр.Троян.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :

Социалното предназначение на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е да се осигурят адекватни грижи за прехвърлителя срещу придобиване правото на собственост от страна на приобретателя, като в производството по иск за разваляне на договора, в тежест на задълженото лице е да установи, при условията на пълно и главно доказване, надлежното, добросъвестно и непрекъснато изпълнение на поетите задължения.

Задължението на прехвърлителя се изпълнява още със сключването на договора, с оглед на транслативния му ефект. Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, т.е. касае се до задължение с продължително изпълнение. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично. Мястото на изпълнение на задължението на приобретателя е местожителството на кредитора по време на пораждане на задължението. Ако той напусне мястото на изпълнение не по вина на длъжника, той се поставя в забава, освобождаваща длъжника от последиците на собствената му забава, но която не го освобождава от задължението. Длъжникът по алеаторния договор дължи изпълнението му и когато кредиторът е променил местоживеенето си, като в този случай изпълнението следва да се престира в паричен еквивалент (Решение № 174/11.03.88 г., по гр.д. № 63/88г. на ВС, на II г.о.).

Задължението за издръжка е носимо (чл. 68, б. „а” ЗЗД), а не търсимо, и то следва да се изпълнява там, където прехвърлителят се е установил да живее постоянно или преимуществено. Освен това, тъй като по договора задължението за издръжка и гледане не е обусловено от наличието на нужда от тях, евентуалната липса на такава е без значение за изпълнението му (Решение № 1041/29.10.2008 г., по гр.д. № 4405/2007г. на ВКС, на II г.о.).

Когато страните не са уговорили конкретното съдържание на дължимите грижи и издръжка, те са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани всички необходими за него грижи, на базата на действителните му конкретни нужди във всеки един момент (Решение № 1138/18.11.2008г., по гр.д. № 4373/2007г. на ВКС, на I г.о.; Решение № 57/20.02.2009г., по гр.д. № 6541/2007г., на II г.о.; Решение № 863/22.12.2010 г., по гр.д. № 1534/2009г., на IV г.о.; Решение № 82/05.04.2011г., по гр.д. № 1313/2009г., на IV г.о., последните две постановени по реда на чл. 290 ГПК), като се отчитат промените в състоянието на същия. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния и обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка - дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора.  Стандартът, който приобретателят следва да осигури на прехвърлителя в изпълнение на задълженията си за издръжка, също зависи от уговорения в договора обем на престацията на длъжника. Ако нищо не е уговорено, то издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (Решение № 82/05.04.2011 г., по гр.д. № 1313/2009 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).

При така изяснената фактическа обстановка, съдът  намира, че предявеният иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е основателен. Установи се от представения нотариален акт № 123, том II, дело № 395/2003г. на ТРС, че на 09.04.2003г.  между ищеца и ответницата е бил сключен договор за прехвърляне на 3/4 ид.части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Не се оспорва по делото валидността на сключения на 09.04.2003г. договор, оформен в изискуемата от закона форма - нотариален акт.

С изпълнение на задължението на прехвърлителя да прехвърли чрез НА собствеността върху имота, за ответницата е възникнало задължението за престиране на договорените грижи и издръжка. По делото се доказа, че ответницата трайно се е установила да живее в Германия. Прибирала се е в гр.Троян веднъж годишно за по 2 седмици, като е провеждала срещи с ищеца-неин дядо. Доказа се, че ответницата не е полагала никакви грижи от момента на прехвърляне на имота до предявяване на иска, както и не е изпращала парични средства за издръжка на дядо си. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява ответницата да е възложила на трето лице осъществяването на грижи за ищеца, предвид, че  договорът не е сключен с оглед на личността, поради което е било възможно и чрез трето лице ответницата да изпълнява задълженията си. Касае се за виновно неизпълнение на договор, по който се дължи  перманентна престация, непрекъснати и ежедневни грижи, каквито следват от естеството на поетото задължение. Кредиторът е възрастен човек и макар по делото да не е установено, че е страдал от конкретно заболяване, напредналата му възраст /към момента е 86-годишен/ сама по себе си е била индикация за нужда от непосредствени грижи и помощ при обслужването, каквито ответницата не е полагала.  Обстоятелството, че ищецът е постъпил в социален дом за офицери-ветерани през 2007г. – 4 години след сключване на договора за издръжка и гледане, свидетелства, че поради липсата на полагани грижи и предоставяна издръжка, ищецът е потърсил друга форма за оказване на грижи-социална услуга в Дом за ветерани с.Орешак, за която услуга той дължи заплащане в размер на 80% от пенсията, която получава.

Съдът не приема доводите, изложени от особения представител, назначен на ответницата, че още от самото сключване на договора за ищеца е било ясно, че същият няма да може да бъде изпълняван от насрещната страна, предвид обстоятелството, че внучката му Г. към този момент е била в чужбина и трайно се е установила да живее там.  От една страна, от показанията на св.Т. И. се установява, че към момента на сключване на договора дъщеря му само е учила в Германия, като едва след това се е омъжила там и се е установила трайно да живее в посочената държава. От друга страна, обективната невъзможност на приобретателя да изпълнява задълженията си по договора, вкл. и с установяването му трайно в чужбина, не го освобождава от задълженията му. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение – целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора.

С оглед изложеното, съдът намира иска за основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен, като договорът бъде развален за притежавания   от ищеца дял, който е  ¾ ид.части от процесния апартамент.

 При разваляне на договора страните са длъжни, съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, да възстановят положението отпреди сключването на договора, като всяка от тях върне на другата това, което е получила. Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е за продължително или периодично изпълнение и затова при неговото разваляне има основание за реституция (Тълкувателно решение № 122 от 1.12.1986г., ОСГК). Развалянето на договор за издръжка и гледане има обратно действие, защото при развалянето настъпва ново правно положение, което задължава страните да върнат това, което са си разменили. По силата на обратното действие за прехвърлителя на недвижимия имот съществува възможност да върне в патримониума си прехвърления имот.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК в размер на 2166.04 лв., които следва да се заплатят от ответницата по делото.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

 

                                                      Р     Е     Ш     И    :

 

РАЗВАЛЯ по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД договор от 09.04.2003г., сключен между Г.И.Г., ЕГН ********** и Г.Т.М., ЕГН **********, по силата на който Г.И.Г. е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на Г.Т.М. собствеността върху 3/4 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.504.225.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Троян, одобрени със заповед № РД-18-11 от 20.04.2007г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес: град Троян, п.к. 5600, ********, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 73198.504.225, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ 68.55 кв.м., с прилежащи части: мазе № 9 от 12.11 кв.метра, таван № 8 от 9.21 кв.метра и 6.709% идеални части от общите части на сградата и ОПС върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж: 73198.504.225.1.8, 73198.504.225.1.1; под обекта: няма; над обекта: 73198.504.225.1.4., поради виновно неизпълнение на задължението, поето от Г.Т.М., ЕГН **********,  за издръжка и гледане на Г.И.Г., ЕГН **********, докато е жив.

ОСЪЖДА Г.Т.М., ЕГН **********,***, да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, Дом за ветерани на Министерство на отбраната и българската армия, *******, сумата 2166.04 / две хиляди сто шестдесет и шест лева и 04ст./ лева, представляващи разноски в производството съгласно списък по чл.80 ГПК.

Препис от решението, след влизането му в сила,  да се предостави за вписване в Служба по вписванията гр.Троян към АВ.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от датата на връчването му.

 

                                                                     

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: