Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                 № 230

 

 

                           гр. Троян, 19.07.2017 година

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                     първи състав

на деветнадесети юни                                      две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 66 по описа на съда за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                       Производството е  по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

 

   Съдът е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и акцесорна претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от ЕТ „Елит-Назим А.“ със седалище и адрес на управление: гр.Априлци, обл.Ловешка, ******** регистриран в ТР на АВ с ЕИК 110004813, представляван от Н.С.А.ЕГН *********, чрез пълномощника адв.С.С. от ЛАК против Б.Ц.И. ***, с цена на иска 8 660.35лв.

   Ищецът твърди, че с ответника сключили граждански договор на 18.05.2015г., по силата на който Б.Ц.И. се задължил да извърши строителство на жилищна сграда, находяща се в с.Гумощник, Ловешка област, до завършването й до груб строеж. Уговорена била общата дължима сума за работа в размер на 36 000 лева, която следвало да бъде изплатена на три етапа. При първия етап, на 18.05.2015г. на ответника били изплатени 15000 лева авансово, а на 31.08.2015г. му били изплатени още 4000 лева. За останалите плащания било предвидено да бъдат извършени, като втори етап, при полагане на арматура на втората плоча и последното плащане, като трети етап, било предвидено да се извърши при завършване на покривната конструкция.

   Твърди се, че след плащането, извършено на 18.05.2015г., ответникът започнал строежа на сградата, като реално  започнал работата по грубия строеж на жилищната сграда с отливането на основите на механата на сградата и на самата сграда,  армирането и  полагането бетона на първа плоча, без армирането и полагането на бетона на южната и източните тераси на сградата. След изливането на първа плоча ответникът започнал да зида с тухли четворки  стените на стаите от етажа на сградата. Той иззидал външните стени на сградата и преградните стени на жилищните помещения, а всички останали преградни стени на сервизните помещения, на механата и комините, били иззидани от работници на фирмата. Той направил кофража на втората плоча, след което напуснал строежа без да посочи причини за това. Преди да подготви кофража за втората плоча, той уведомил ищеца, че не му достигат средства да извърши този труд, с оглед на което, на 31.08.2015г. той получил 4000 лева, без реално да е извършил строително - ремонтните дейности по първия етап, за който вече му били заплатени 15 000 лева. От 31.08.2015г. той напуснал строежа без да уведоми ищеца за причините, поради които отказал да довърши работата, за която му било заплатено възнаграждението авансово.

        Ищецът твърди, че отправил нотариална покана на 09.09.2015г., с която  поканил ответника да върне получените от него авансови средства по договора от 18.05.2015г. Отговор на поканата не бил получен. Ищецът потърсил съдействие от Районна прокуратура гр.Троян, където била образувана   преписка вх. № 995/2015г., по която било издадено постановление от 30.10.2015г. за отказ да се образува наказателно производство. Твърди се, че видно от съдържанието на постановлението, ответникът Б.Ц.И. признал, че е получил сумата от 19 000 лева за строителство на жилищна сграда в с.Гумощник, Ловешка област, като  14 000 лева от тях били внесени по негова сметка в банка „ДСК“.

Предоставените на ответника средства били само за извършения от него труд, като материалите и транспорта за извършваното от него строителство били изцяло осигурени от ищеца. Твърди се, че извършените от ответника строително - ремонтни дейности по сградата, като труд, възлизали на 10 339.65лв. с ДДС, съгласно справка, изготвена от техническия ръководител на строежа, за всички дейности, които е следвало да извърши за изграждане на сградата. До първия етап, с оглед подписаният договор, ответникът  следвало да положи труд на стойност 19 593.07лв. Тъй като на същия за този етап  му  били предоставени 19 000 лв., то твърденията на ищеца са, че същият е получил без основание сумата в размер на 8 660.35лв.

           Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде   осъден ответника Б.Ц.И. ***,   да заплати на ЕТ „Елит-Назим А.“ със седалище и адрес на управление: ******, ЕИК 110004813, представляван от Н.С.А.ЕГН *********, сумата 8 660.35 лева, представляваща получено възнаграждение за извършване на строително-монтажни работи като първи етап  от груб строеж на сграда  в с.Гумощник, обл.Ловешка, по сключен договор от 18.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от  завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца  сумата 200.00лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2015г. до 25.01.2016г. 

След дадени задължителни указания от съда, ищецът уточни в първото с.з., че претендираните 8660.35лв. представляват сума на авансово платено възнаграждение за труд, който не е положен от ответника за извършване на СМР по първи етап от строителството и които са дължими, тъй като договорът между страните бил прекртен от ищеца.

          При проведената процедура по реда на чл.131, ал.1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответникът е представил писмен отговор,  като е взел становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

          Ответникът не отрича факта, че между него и ЕТ „Елит-Назим А." е сключен договор за изработка, по силата на който ответникът се е задължил с негови колеги да построят в груб строеж жилищна сграда в с.Гумощник, общ.Троян. Твърди, че строежът следвало да стане с материали, предоставени от ищеца. Договорили се сумата за целия строеж да бъде 36 600.00 лева. Плащането на договорената сума за работа следвало да стане на три етапа:

-първи етап - първо плащане на сумата 15 000.00 лева при започване на работа и обхваща до направата на кофраж за арматурата на втора плоча;

-втори етап - второ плащане - при започване на направа на арматурата за втора плоча;

-трети етап - трето плащане - при завършване на покривната конструкция.

Ответникът твърди, че в сключения договор не е определен срок за завършване на строежа. Не било договорено за положения труд да бъде плащано по каквито и да било единични, пазарни, осреднени цени на труда на строителните работници в региона, а на три етапа за извършена работа.

От получените 15000.00 лева ответникът твърди, че внесъл в „Банка ДСК" сумата от 14 000.00 лева, а останалите 1000.00 лева раздал на работниците за извършена до този момент работа.

            Ответникът твърди, че на обекта били извършени следните дейности: направа на кофраж и арматура на основите на мазата; отливане на основите с бетон; направа на кофраж и арматура на стените на мазата /механата/ и отливането им с бетон; демонтаж на всичкия кофраж на мази и стени; направа на кофраж за плочата над мазата /механата/; направа и монтаж на останалата част от кофража и арматурата за основите на сградата; отливане с бетон; направа и монтаж на арматура на стените по наклона до изравняването им с кота нула; направа и монтаж на кофраж и арматура на гредите на основите и отливането им с бетон; направа на кофраж на плочата на кота нула; направа и монтаж на арматурата на плочата при кота нула; отливане с бетон на плочата; зидария на първи етаж плюс гараж; направа на кофраж на плочата за втори етаж - втора плоча.

            Ответникът твърди, че по време на строителството настъпило изменение в архитектурния и конструктивния план, което наложило полагането на допълнително количество труд. Такива изменения били разширяване на квадратурата на мазата /механата/, увеличаване височината на първия етаж с 25 сантиметра, увеличение на размера на прозорците, които били иззидани - това наложило развалянето на зидарията и направа на нова зидария. Освен това се твърди, че Н.А.не изпълнил обещанието си да извърши разнасяне на тухлите за зидария и бъркане на варовия разтвор с негови работници, а това ответникът твърди, че извършил с неговите колеги. Това допълнително количество труд наложило и допълнително заплащане в размер на 4000.00 лева, които той не отрича, че е получил.

              За описаните работи ответникът твърди, че лично полагал труд, както  и колегите му, на които той заплащал по взаимна договорка, както следва: на себе си и на заместника си Р.Б. - по 60.00 лева на ден, на работниците Д.Д., М.А., В.К., М.Г., В.Х.и А.С.Д. - по 40.00 лева на ден, на общия работник М.И. - по 30.00 лева на ден, на общия работник И.М.И. - по 35 лева на ден. Плащането на работниците извършвал всяка събота, като за целта теглил пари от внесените 14000.00 лева. Работите, които ответникът твърди, че е извършил заедно с работниците му, изброени по-горе, представлявали първият етап от договореното строителство, чийто завършек била направа на кофраж за втора плоча. Ответникът твърди, че същите били изпълнени качествено, в пълен обем и по този въпрос няма претенции от страна на ищеца.

Ответникът твърди, че на 03.09.2015 год., работейки на строежа, паднала една подпора при разтоварване от камион и го ударила, при което усетил силна болка в лявото коляно. Посетил лекар-ортопед - д-р Ив.Костов, който поставил диагноза „Контузия на ляво коляно, хемартроза“. Същият обездвижил лявото му коляно за четири седмици чрез поставяне на шина и назначли съответното лечение. Така обездвижен ответникът твърди, че прекарал времето до 01.10.2015 год., когато му била свалена гипсовата имобилизация и назначена рехабилитация за раздвижване на коляното. Още в самото начало - около 05-06.09.2015 година, ответникът твърди, че се свързал с Н.А.и му обяснил за случилото се, като му казал, че строежът можело да продължи най- рано след свалянето на гипса и шината от левия му крак. А. настоявал да продължи  строителството, но това било обективно невъзможно за ответника. Без неговото ръководство бригадата му не можела да работи. Н.А.настоявал Б.И. да му върне получените 19000.00 лева, изпратил му и нотариална покана за това. Отнетникът счел, че не дължи връщането на тази сума, както и на каквато и да била друга такава, тъй като бил извършил изцяло договореното строителство по първия етап и нямало предявени претенции от възложителя относно количеството и качеството на извършената работа. Посочил е, че счита, че в случая е налице хипотезата на чл.267, ал.1, изр.2 във вр. чл.81, ал. 1 от ЗЗД, поради което   претенцията на ищеца е изцяло за неоснователна.

Ответникът  моли съда  да постанови съдебен акт, с който да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание за ищеца се явява лично управителят Н.А.и пълномощника адв.С.С. от ЛАК, която поддържа исковете и моли същите да бъдат уважени. В пледоарията си адв.С. прави искане съдът да постанови осъдително решение за суматата от 5428.00лв., представляваща сбора от неизпълнените дейности от ответника и дадената му допълнително сума от 4000.00лв., както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 200.00лв. за периода от 01.09.2015г. до предявяване на исковата молба. Претендира направените по делото разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК. Адв.С. е развила подробни аргументи по същество на спора в представена по делото писмена защита.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание и с адв.Е.Ц. от ЛАК, който поддържа искането предявените искове да бъдат отхвърлени, като на ответника се присъдят направените разноски съгласно списък по чл.80, от ГПК. Адв.Ц. е представил доводите си в депозирана писмена защита.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

      От представен по делото договор от 18.05.2015г. се установява, че  страните са се договорили Б.Ц.И. да извърши строителство на жилищна сграда, находяща се в с.Гумощник, Ловешка област, до завършването й до груб строеж. Установява се, че договорената обща дължима сума за работа в размер на 36 000 лева  е уговорено да бъде изплатена на три етапа. При първия етап, на 18.05.2015г. на ответника били изплатени 15000 лева авансово, а на 31.08.2015г. му били изплатени още 4000 лева. Тези обстоятелства не са спорни между страните, като ответникът признава, че е получил тези суми за СМР от първия етап на строителството.

       Не се спори също, че първият етап от строителството на сградата приключвал до започване направата на арматурата за втората плоча.

Спорно е между страните налице ли са неизпълнени СМР по първия етап, за които първоначално ответникът е получил авансово сума от 15 000лв. и допълнително сума от 4000.00лв., както и налице ли е виновно неизпълнение от страна на ответника.

Видно от съдържанието на посочения договор, в него не са посочени конкретните дейности, които изпълнителят по договора следва да извърши, а е прието, че вторият етап, на който ще се осъществи плащане, е при започване на арматурата на втора плоча. В договора не са уговорени и сроковете, в които следва да се изпълнят съответните СМР, спадащи към трите етапа.

Видно от представената от ищеца нотариална покана, изпратена до ответника, връчена му на 12.09.2015г. / л.8/ , ищецът е посочил, че поради неизпълнение на СМР по изграждане на жилищна сграда в с.Гумощник, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД разваля сключения на 18.05.2015г. договор за строителство. Поради разваляне на договора ответникът е поканен в едноседмичен срок  да върне получената сума от 19 000лв.

Посочените документи не са оспорени от ответната страна.

Ответникът е представил амбулаторен лист № 003694 от 04.09.2015г., изготвен от д-р И.К.-ортопед, от който се установява, че Б.И. е бил с диагноза „Контузия на коляното“, с изразен колатерален оток на ставата, с невъзможни активни движения и остра болка при опит за пасивни такива. Установява се, че терапията е поставяне на шина за 4 седмици. Видно от амбулаторен лист № 004016 от 01.10.2015г., при извършения вторичен преглед от д-р Костов, на отв.И. е отстранена гипсовата имобилизация.

Страните са ангажирали гласни доказателства с оглед доказване на твърденията си.

 Свидетелите, ангажирани от ищеца, са Н.К.В., Б.А.Д. и С.Й. С., които са работили на процесния строителен обект в с.Гумощник за ищеца  ЕТ „Елит-Назим А.“.

Свидетелят Н.В. твърди, че той е изготвил договора от 18.05.2015г., сключен между страните по делото, в който отбелязал дадените суми на ответника в общ размер на 19 000 лв. В. излага, че в СМР по първия етап на строителство на жилищната сграда освен работници на отв.И., участвали и работници на ищеца. Твърди, че ответникът и неговите работници не изпълнили някои от дейностите по първия етап, а именно: междинните стени на механата не били иззидани, всички единични стени на сервизните помещения не били иззидани, както и коминът не бил иззидан.   По източната и южната тераси нищо не било правено, като допълнително дадените 4000 лева  били за направата на южната тераса. Посочва, че била увеличена  височината на стаите с 20 см. и само по отношение на това бил изменен проекта.

Свидетелят Б.Д. посочва, че работниците на Б.И. не направили терасите, а ги направили работниците на фирма ЕТ „Елит – Назим А.”.  Междинните стени на сервизните помещения, на механата, както и комините също били иззидани от фирмата на Н.А.Била направена корекция в размера на прозорците.  След като ответникът си ударил крака, обектът останал две седмици без работници.

Свидетелят С. С. работел като технически ръководител на стоежа на жилищната сграда. Той твърди, че от посещенията на обекта видял, че зидове на сервизните помещения и механата не били изпълнени, като два месеца по - късно Н.А.и още един работник / И. от Дамяново/ ги направили. Височината на помещенията била увеличена с 25 см. по искане на собственика.  Имало поправка на отвори, но свидетелят заявява, че не може да каже по чия вина е станало. Свидетелят сочи, че увеличаването височината на стаите,  развалянето и иззиждането на прозорците и увеличаването на площта на механата довело до влагане на допълнително количество материали и труд, които той не може да посочи. По отношение на двете количествено - стойностни сметки / на лист 11 и лист 13 от делото/ свидетелят заяви, че той ги е изготвил и подписите са негови, но при изготвянето им той не е съобразил договора,  сключен между ищеца и ответника.

Свидетелите, ангажирани от ответника - Д.Д. и Р.Б., са работили при ответника в неговата строителна бригада при извършване на СМР по първи етап от строителството на жилищната сграда в с.Гумощник. Двамата посочват, че се наложило да се надзидат два реда тухли, с което се увеличила височината на стаите. Св.Б. твърди, че се увеличила и площта на мазата с около 15-17 кв.м. Посочва, че тяхната група не са правели тераси и стълбища към терасите. Свидетелят Д. твърди, че не е работил през цялото време, тъй като съвместявал тази работа с дейността си като охранител. Свидетелите посочват, че са получавали навреме договореното с Б.И. възнаграждение за положения от тях труд на строителния обект в с.Гумощник.

 Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни  и непротиворечиви, както помежду си, така и с останалите доказателства по деото.

Законният представител на ищеца Н.А.дава обяснения по реда на чл.176 от ГПК, в които сочи, че  площта на механата  е била увеличена по време на работа на ответника,  но не може да уточни с колко квадратни  метра е увеличението. Твърди, че се наложило да се развали зидарията на прозорците, поради това, че ответникът сбъркал размерите на прозорците и на коридора.

 Ответникът също дава обяснения по реда на чл.176 от ГПК, в които излага, че не е извършвал строителство на източна и южна тераси. Източната тераса била започната. Твърди, че е извършил всичката зидария на етажа,  с изключение на преградните стени на баните. Заявява, че прозорците били иззидани точно,  но жената- собственичката на обекта,   поискала увеличение на прозорците. Поради това се наложило да бутнат цялата зидария, която била  иззидана наново.  Собственичката поискала етажа да се повдигне с 25 см.  над това,  което е по архитектурния  план. Посочва, че в договора не са включвани изкопните работи, извършени от ищеца. Твърди, че по втората плоча е направил кофража до края, но   последният ден се случила злополука,  като паднала подпората на крака му. 

По искане на ищеца съдът допусна назначаване на съдебно-техническа експертиза. В заключението, изготвено от вещото лице инж.Е.Г.М., са посочени всички СМР, необходими за извършване в първата договорена фаза на строителството на обекта, с оглед приложените проекти по делото. Посочено е в заключението, че промените в архитектурния и конструктивния проект на сградата се състоят в увеличение височината на помещенията на кота 0.05, изпълнение на допълнителна стена към механата  и оформяне на складово помещение, неизпълнен обратен насип за запълване на складовото помещение. Вещото лице е изчислило стойността на неизвършените дейности, съгласно твърденията на ищеца, които е определило на обща стойност 6732.00лв. В с.з. вещото лице уточни, че в тази сума е включена и армировка на плоча кота плюс 2.74, която, съгласно договора, спада към втори етап на строителството. Инж. М. уточни също, че при направените от нея изчисления е ползвала втора книжка на СЕК от 2015г., а не документи в делото, тъй като в него единствено налично в тази връзка е договорът от 18.05.2015г., където не са уговорени цени на видове работи, а са уговорени цени за дейности по три отделни етапа на строителството.

По допусната допълнителна задача вещото лице е изготвило допълнително заключение по СТЕ, от което се установява, че стойността на допълнително извършените работи от ответника и неговите работници е 1 160.00лв., а стойността на неизпълнените – 5370.00лв.

Съдът кредитира изготвените заключение по СТЕ, като относно стойността на определените неизвършени и допълнително извършени СМР приема заключението на допълнителната СТЕ,  тъй като в първоначалното заключение вещото лице е допуснало грешки, включвайки дейности, непопадащи в първия етап, които инж.М. обясни с непрецизно и неясно  изготвения договор, сключен между страните.

            При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:

Съдът, след уточнението на петитума, направено от процесуалния представител на  ищеца и предвид, че към ИМ е представена нотариална покана  до ответника,  в която е посочено,  че  ищецът  разваля сключения на 18.05.2015 година договор за строителсто,  съдът даде правна квалификация на предявения главен иск по  чл. 55,  ал.1  предл. 3 от  ЗЗД,  тъй като развалянето на договора е основание за връщане на даденото  на отпаднало основание. При разпределяне на доказателствената тежест съдът указа на ищеца, че той следва да докаже даване на имуществената облага и отпадане на основанието й,  а в тежест на ответника е, във връзка с направените възражения в отговора на ИМ, да докаже, че е получил облагата на валидно основание.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД с цена на иска 8660.35лв.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните по спора са били обвързани от договор за изработка, по който  възложител е ищеца и изпълнител- ответника. В договора е изрично уговорено плащане на три етапа на осъществяване на строителството, като за първия етап е уговорена сума от 19 000лв., която е платена на изпълнителя на два пъти - авансово на 18.05.2015г. и допълнително още 4000.00лв. на 31.08.2015г. В договора не е уговорен срок за изпълнение, както на отделните етапи, така и за цялостно завършване на сградата до завършването й на груб строеж. От показанията на разпитаните свидетели и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че част от дейностите, които е следвало да бъдат извършени от ответника в първия етап от строителството, не са били изпълнени, както и че са извършени допълнителни дейности.  

След като ответникът получил травма на крака и преустановил работата по строителство на жилищната сграда в с.Гумощник, ищецът отправил изявление до ответника, че разваля договора.

Правото да се развали двустранния договор е потестативно, то възниква при неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря (т.е. и при безвиновна отговорност) и по правило се упражнява извънсъдебно. То принадлежи на кредитора, който не е необходимо да е изправен. Неизпълнението не е задължително да е пълно и може да е само на някое от задълженията. Изявлението може да се съчетае с поканата, както е в настоящия случай. По правило развалянето на договора прекратява облигационното отношение с обратна сила, което означава, че всеки трябва да върне това, което е получил на отпаднало основание – чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. По изключение развалянето на договора прекратява облигационното отношение занапред, което означава, че изпълненото преди развалянето се запазва и може да претендира неизпълненото, а двете страни се освобождават от задълженията си за в бъдеще.

Договорът за изработка се урежда от разпоредбите на чл.258 – чл.269 ЗЗД, като при възникнали спорове, свързани с действителността, изпълнението и прекратяването му, намират приложение и общите разпоредби на ЗЗД за правните сделки.

Ответникът Б.И. се позовава на безвиновна невъзможност да изпълни – травма на крака, поради която за срок от един месец не е могъл да работи.

Договорът за изработка може да бъде сключен с оглед личността на изпълнителя. В този случай възложената работа трябва да бъде извършена лично от изпълнителя, като той е лишен от възможността да натовари с нея трето лице. В процесния случай договорът не е сключен с оглед личността на изпълнителя, с оглед на което, при изпадането на отв.И. в неспособност да изпълни, е имало възможност той да бъде заместен при извършването на работата от трето лице.

Тъй като в конкретния случай в договора за изработка не е определен срок за изпълнение, както и не са уговорени конкретните СМР, не следва да се приложи разпоредбата на чл.262, ал.2 от ЗЗД, която се явява специална, а следва да се приложи общата уредба на разваляне на договора, с което се прекратява облигационното отношение занапред, изпълненото преди развалянето се запазва и може да претендира неизпълненото, като двете страни се освобождават от задълженията си за в бъдеще.

Съдът намира, че развалянето на договора от ищеца е допустимо, тъй като оставащата част от строителството на жилищната сграда,  след напускане на обекта от ответника, който е можело да бъде заместен от друго лице, е значителна по обем.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът  намира, че договорът между страните е развален и ответникът трябва да върне на ищеца на отпаднало основание сумата, получена от него за СМР, които той не е извършил /5370.00лв./, след като се приспадне сумата за допълнително извършени от него дейности /1160.00лв./. Макар и в договора да не са уговорени конкретни цени на отделните СМР, съдът счита, че следва да приеме стойността на дейностите, изчислени от вещото лице по приетото заключение на  допълнителната СТЕ и подробно описани в таблици на л.196-197.

Съдът не приема доводите на адв.С., изложени в хода на устните състезания, че сумата от 4000.00лв. е дадена за дейности след първия етап, които не са извършени. От една страна, още в ИМ се сочи, че тази сума е дадена допълнително, но за извършване на дейности по първия етап. От друга страна, от показанията на св.В. се установява, че тези пари са дадени за направа на южната тераса.

Предвид на изложеното предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера на 4210.00лв., като се отхвърли за горницата до 8660.35лв.

           По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 200.00лв.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава върху  присъдената сума,  съдът намира, че основателността на главния иск обуславя основателност и на предяваната акцесорна претенция за времето от датата на разваляне на договора 12.09.2015г. до предявяване на иска.

Предвид уважаване на главния иск до размер на 4210.00лв., то мораторната лихва следва да се определи върху тази сума в размер на 158.19лв., изчислена от съда служебно за посочения период. Предявеният иск до размера на претендираната мораторна лихва в размер на 200.00лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По разноските

Ищецът претендира разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 1531.40лв. Съдът констатира, че в списъка не са включени разноски в размер на 80.00лв. за СЧЕ, както и че следва да се изключи сумата от 20.00лв., представляваща внесен депозит за свидетел, тъй като същата е върната на ищеца с РКО от 16.05.2017г. Общо направени разноски от ищеца са в размер на 1621.40лв., включваща платени държавни такси за предявените два иска, депозити за вещи лица и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 760.00лв.

С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, ответникът Б.Ц.И. следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски  в размер на 788.20лв., изчислени по  съразмерност  с уважената   и отхвърлената част от исковете. 

Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650.00лв., съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Съдът намира, че по делото е налично доказателство за платени 250.00лв. за адвокатски хонорар на адв.Ц. от уговорено възнаграждение в размер на 500.00лв., съгласно представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие, където е отразена платена сума в брой 250.00лв. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., пост. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Вписването в договора за правна помощ за плащане в брой има характер на разписка и е достатъчно да обоснове извършеният разход.

            На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 121.53лв., съобразно отхвърлената част на исковете.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

 

                                                      Р     Е     Ш     И    :

 

 

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД  Б.Ц.И., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ  на ЕТ „Елит-Назим А.“ със седалище и адрес на управление: гр.Априлци, обл.Ловешка, ул.“Курорт“ № 9, регистриран в ТР на АВ с ЕИК 110004813, представляван от Н.С.А.ЕГН *********, сумата 4210.00 / четири хиляди двеста и десет/ лева,  представляващи дадена сума на отпаднало основание, предвид разваляне на договор за строителство от 18.05.2015г., сключен между страните, като за разликата до пълния претендиран размер от 8660.35лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

              ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,  Б.Ц.И., ЕГН ********** ***, ДА  ЗАПЛАТИ  на ЕТ „Елит-Назим А.“ със седалище и адрес на управление: гр.Априлци, обл.Ловешка, ******, регистриран в ТР на АВ с ЕИК 110004813, представляван от Н.С.А.ЕГН *********,    сумата от 158.19 / сто петдесет и осем лева и 19ст./ лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода  от 12.09.2015год. до 24.01.2016г., а иска за разликата до пълния претендиран размер от 200.00лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.               

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, Б.Ц.И., ЕГН ********** ***, ДА  ЗАПЛАТИ  на ЕТ „Елит-Назим А.“ със седалище и адрес на управление: гр.Априлци, обл.Ловешка******, регистриран в ТР на АВ с ЕИК 110004813, представляван от Н.С.А.ЕГН *********, сумата от  788.20 / седемстотин осемдесет и осем лв. и 20 ст./ лева, представляваща разноски по делото, изчислени по съразмерност на уважената и отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЕТ „Елит-Назим А.“ със седалище и адрес на управление: гр.Априлци, обл.Ловешка, *******, регистриран в ТР на АВ с ЕИК 110004813, представляван от Н.С.А.ЕГН *********, ДА  ЗАПЛАТИ  на  Б.Ц.И., ЕГН ********** ***, сумата от 121.53 /сто двадесет и един лева и 53ст. /лева, представляваща разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, изчислени по съразмерност на отхвърлената част от исковете.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от датата на връчването му.

                                                                    

                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: