Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                        

 

                                                 гр. Троян, 10.03.2017 година

 

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Троянски районен съд                                                     първи състав

на десети февруари                                           две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 712 по описа на съда за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК   

 

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК  от  Л.Ф.Л. ***, чрез пълномощника адв.К.И.П. от АК-В.Търново, против М.А.Ю. ***. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на  което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 633/2016г. по описа на Районен съд гр.Троян.

Ищецът твърди, че на 21.09.2007г. бил сключен договор за кредит, по силата на който „ОББ" АД предоставила на кредитополучателя М.А.Ю. кредит в размер на 10 000лв. За задълженията на кредитополучателя М.Ю. поръчителствал ищецът Л.Ф.Л..  Поради просрочие на плащанията по договора за кредит, банката се снабдила със  заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 25.03.2010г., издадена по ч.гр.д. № 192 / 2010г. на Районен съд-Тетевен и с изпълнителен лист, като страните по делото, поръчителят-ищец и кредитополучателят-длъжник, били осъдени да заплатят солидарно сумата 8 595.14лв.-главница, законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2010г. до окончателното й изплащане; 806.56лв.-договорна лихва за периода от 29.06.2009г. до 23.03.2010г., 12.27лв. наказателни лихви за периода от 29.06.2009г. до 23.03.2010г.; 700.18 лв.-разноски по производството. За присъдените суми банката образувала ИД № 20108150400836 по описа на ЧСИ-Татяна Кирилова с район на действие Окръжен съд гр.Плевен, като за образуване на изп. производство извършила разноски в размер на 897.37лв. Твърди се, че съгласно споразумение от 24.09.2013г.,сключено между банката и ищеца, действащ като поръчител за задълженията на кредитополучателя-ответник, с което се новирала сумата по дълга в посока намаление, като част от лихвите и разноските били опростени от страна на банката. Съгласно подписаното споразумение между банката и поръчителя- т.1 от 24.09.2013г., в случай, че длъжникът-кредитополучател и /или поръчителите в срок до 24.09.2013г. направят уговореното плащане от 9 200 лева, задълженията по договора за кредит се считали погасени изцяло. Твърди се, че с платежно нареждане от 24.09.2013г. Л.Ф.Л. превел сумата по банков път на „ОББ" АД по банковата сметка, посочена в споразумението  и по този начин погасил задълженията по договора за кредит изцяло, съгласно споразумението с банката.

  Ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на М.А.Ю., че същият дължи на Л.Ф.Л. сумата от 9 200 лева, представляваща стойност на изплатено от заявителя, в качеството му на поръчител / солидарен длъжник/ по договор за кредит от 21.09.2007г., сключен с „ОББ" АД  и съгласно споразумение от 24.09.2013г. / т. 1 и т.2 от него/ с „ОББ"АД, по който длъжникът е кредитополучател, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 184.00 лв., пердставляваща разноски по делото за платена ДТ и сумата от 552 лв.-представляваща адвокатско възнаграждение по заповедното производство, за което вземане е издадена Заповед № 324 от 23.08.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 633 / 2016г. на Районен съд-Троян . Претендират се направените  разноски в заповедното и в исковото производство.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,   в срока за отговор на исковата молба, ответникът  е представил писмен отговор и е взел становище по иска, ангажирал е доказателства.  

 Ответникът не оспорва, че е сключил с  „ОББ" АД договор за кредит, по който ищецът е поръчител, но твърди, че не е бил уведомен от поръчителя за предявения срещу него иск и предявява в настоящото производство възраженията си към кредитора, за това, че не е бил уведомен надлежно от кредитора за настъпила предсрочна изискуемост на кредита и волеизявлението за това не е достигнало до него.

           Ответникът е посочил, че счита, че съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, поръчителят не остава задължен към кредитора за изплащане на главния дълг безусловно и безконечно, а само при условие, че кредиторът е предявил иск против длъжника в срок от шест месеца от падежа на главното задължение. Посочил е, че щом кредиторът не е предявил иска си в този преклузивен срок, отпада условието за съществуване на отговорността на поръчителя спрямо кредитора.

           Направил е искане  да бъде отхвърлен предявеният иск и да му бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание искът се поддържа от пълномощника на ищеца   адвокат К. П. от АК-В.Търново, която моли същият да бъде уважен и да се присъдят направените разноски по приложен списък, съгласно чл.80 от ГПК.

Ответникът М.Ю. се представлява от адвокат Е.Ц. ***, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се направените разноски по делото. В представената по делото писмена защита процесуалният представител е изложил правните си доводи за неоснователност и недоказаност на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че на 21.09.2007г. е  сключен договор за кредит между „ОББ" АД  и М.А.Ю.   в размер на 10 000лв., по който е поръчителствал  Л.Ф.Л.. Не се оспорва валидността на договора за поръчителство.

По делото е представено удостоверение „ОББ“ АД, към което са приложени и приети като доказателства по делото, две покани-уведомления до кредитополучателя–ответник и до поръчителя-ищец, с които страните по делото са уведомявани от „ОББ“ АД за обявена предсрочна изискуемост на задълженията по кредита. Първото уведомление е № 152 от 17.11.2009г. Видно от представените разписки, същото е получено от М.Ю. на 24.11.2009г., а от Л.Л. - на 19.11.2009г.  Второто уведомление с № 18/08.02.2010г. е получено от М.А.Ю. на 15.02.2010г., лично, видно от представената и приета разписка. Л.Л. е получил същото на 10.02.2010г. Посочените документи не са оспорени от ответника.

 От приложеното и прието като доказателство  ч.гр.д. № 192/2010г. по описа на Районен съд гр.Тетевен се установява, че на 24.03.2010г. „ОББ“ АД са подали заявление  за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д № 192/2010г. е издадена заповед за незабавно изпълнение. Страните по делото са осъдени в условията на солидарност да заплатят на „ОББ“ АД непогасена главница в размер на  8595.14лв., договорна лихва в размер на 806.56лв. и наказателна лихва в размер на 12.27 лв., както и разноските в заповедното производство в размер на 700.18лв.

Въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано и.д. № 20108150400836 при ЧСИ рег.№ 815 Татяна Кирилова, с район на действие Окръжен съд гр.Плевен. Копие от делото е прието като доказателство по делото. От него се установява, че ответникът М.А.Ю. е получил покана за доброволно изпълнение на 22.07.2010г.-лично, заедно с препис от акта, подлежащ на принудително изпълнение.

От удостоверение, представено от „ОББ“ АД изх.№ 102927-17/01.02.2017г., се установява, а и не е спорно по делото, че ищецът Л.Ф.Л. е платил сума от 9200.00лв., съгласно споразумение с Банката, сключено на 24.09.2013г. С направеното еднократно плащане в посочения размер и съгласно споразумението, са погасени изцяло задълженията  по отпуснатия кредит от 21.09.2007г., включващи непогасена главница в размер на  8595.14лв., непогасени законови лихви в размер на 1693.98 и непогасени съдебни разноски в размер на 579.37лв.

С  оглед погасяване на задължението от страна на поръчителя, „ОББ“ АД е поискала прекратяване на и.д. № 20108150400836 при ЧСИ рег.№ 815 Татяна Кирилова, с район на действие Окръжен съд гр.Плевен, като е приложено споразумението от 24.09.2013г., сключено между Банката и поръчителя Л.Ф.Л..

Във връзка със спорното обстоятелство уведомен ли е бил ответника-кредитополучател от ищеца-поръчител за погасяване от страна на последния изцяло на задължението по отпуснатия кредит, ищецът е ангажирал гласни доказателства. От показанията на свидетелката Ц.П.К.Л.– съпруга на ищеца, се установява, че във връзка с кредита, отпуснат на ответника, по който ищеца поръчителствал, между страните се водили многократно устни разговори, като ответникът обещавал, че ще плаща по заема. Семейството на Л.Л. изтеглили кредит, за да плати той задължението на М.Ю.. За това Ю. бил уведомен, като уговорките помежду им били той да внася вноските по заемите.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, като на основание чл.172 ГПК ги преценява с оглед всички други доказателства по делото, като отчита нейната заинтересованост  в полза на ищеца, чиято съпруга е св.К.Л.

            От приложеното   ч.гр.д.№ 633/2016г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 19.08.2016г. ищецът подал заявление вх.№ 5339 до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 324 от 23.08.2016г., с която е разпоредено М.А.Ю., ЕГН **********, да заплати на Л.Ф.Л., ЕГН **********,   сумата от  сумата 9 200.00 /девет хиляди и двеста/ лева, представляваща стойност на изплатено от заявителя Л.Л., в качеството му на поръчител /солидарен длъжник по договор за кредит от 21.09.2007 година с „ОББ” АД и съгласно споразумение от 24.09.2013 година /т.1 и т.2 от него/, по който  длъжникът е кредитополучател/,   ведно със законната лихва, считано от 19.08.2016 година до окончателното изплащане на вземането, сумата 184.00 /сто осемдесет и четири/  лева,  представляваща разноски по делото за платена държавна такса и сумата 552.00 /петстотин петдесет и два/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение

   М.А.Ю. е подал възражение вх.№ 5575 от 08.09.2016г., с което е оспорил изпълнението на вземането по издадената заповед за изпълнение. Посочил е, че е тежко болен и няма никакви приходи.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава. 

Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. В случая правният интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по реда на чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 633/2016г. по описа на Районен съд гр.Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

                Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване, елементи от фактическия  състав на регресния иск на поръчителя. Поръчител, който удовлетвори кредитора за вземането му, придобива вземане срещу длъжника. За да си възвърне това, което е излязло от имуществото му, той разполага с личния обратен (регресен) иск по чл.143 от ЗЗД и с иска на удовлетворения кредитор (суброгаторен иск) по чл.146 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1, изр.1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Предпоставките на този иск са: 1. поръчителят да е изпълнил задължението  по договора за поръчителство – да е погасил дълга на главния длъжник чрез изпълнение или друг равностоен на изпълнението способ; 2. изпълнението на поръчителя да нарушава принципа на забрана за неоснователно обогатяване, така че регресът да бъде средство за възстановяване на еквивалентността;  3. поръчителят да уведоми главния длъжник за изпълнението. При наличието на тези условия вземането на поръчителя против прекия длъжник за сумата, изплатена на кредитора, възниква в момента на извършеното плащане от поръчителя.

По делото се доказа наличието на първата предпоставка за основателност на иска, а именно, че  поръчителят-ищец  Л.Ф.Л. е   погасил изцяло дълга в общ размер на 9200.00лв. на длъжника-ответник  М.А.Ю., по споразумение с банката-кредитор. Това обстоятелство не се оспорва от ответника.

Като е внесъл в банката-кредитор на длъжника, посочената сума, поръчителят е погасил един чужд дълг – този на длъжника-ответник. По делото не се установи поръчителят да се е задължил към кредитора на длъжника без знанието на длъжника или против неговата воля,  поради което изпълнението на поръчителя е довело до неоснователно обогатяване на длъжника. Налице е и втората предпоставка за основателност на обратния иск на поръчителя.

Установи се         , на трето място, че поръчителят-ищец е уведомил длъжника-ответник, че е изпълнил окончателно дълга му в размер 9200 лева към банката-кредитор, съгласно споразумението от 24.09.2013г. с банката-кредитор. Уведомлението е направено устно, като законът не е въвел изискване за форма на уведомлението. Ищецът е уведомил ответника, че е изтеглил заем, за да погаси окончателно неговото задължение, с уговорката последният да плаща вноските по новия заем. Това се установява от показанията на Ц.П.К.Л..

 По делото не се твърди от ответника и не се събраха доказателства за повторно плащане на тази сума от страна на длъжника към банката преди получаване на уведомлението. Следователно уведомлението, което ищеца-поръчител е направил на ответника след изпълнението на задължението, не е довело до изгубване на обратния му иск, тъй като, съгласно чл.143, ал.2, изр.1 ЗЗД, длъжникът не отговаря към поръчителя, само ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане.

Настоящият състав намира, че материално-правните предпоставки за основателност на осъдителния иск за регрес на вземането са осъществени.   Достатъчно за основателност на този регрес е да се докаже валидно възникване на поръчителство, изпълнение на дълга от поръчителя, липса на изпълнение от длъжника, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане.

Настоящият състав счита за неоснователни възраженията, направени от процесуалния представител на ответника, касаещи неуведомяване на кредитополучателя М.А.Ю. за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Видно от представените и приети две уведомления-покани, подробно посочени при обсъждане на доказателствата, ответникът М. Ю. е бил уведомен за това, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем поради неизпълнение от негова страна, като уведомлението е получено лично от него на 15.02.2010г., видно от разписката, която не е оспорена.

Предвид изложеното, предявеният иск, с който се иска да се признае за установено, че вземането на ищеца, за което  е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 633/2015г. по описа на Районен съд гр.Троян, съществува, следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, от които 736.00лв. разноски в заповедното производство и 974.00лв. разноски в исковото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

                                                                               Р     Е     Ш     И    :

 ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***,  че дължи на Л.Ф.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от 9 200 / девет хиляди и двеста/ лева, представляваща стойност на изплатено задължение от Л.Ф.Л., в качеството му на поръчител / солидарен длъжник/ по договор за кредит от 21.09.2007г., сключен с „ОББ" АД  и съгласно споразумение от 24.09.2013г. / т. 1 и т.2 от него/ с „ОББ" АД, по който М.А.Ю. е кредитополучател, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането,  за което вземане е издадена Заповед № 324 от 23.08.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 633 / 2016г. на Районен съд гр.Троян.

  ОСЪЖДА М.А.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Л.Ф.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 736.00 /седемстотин тридесет и шест/ лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 633/2016г. по описа на Троянски районен съд.

  ОСЪЖДА М.А.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Л.Ф.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от 974.00   /деветстотин седемдесет и четири/ лева, представляващи   разноски в  исковото производство.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: