Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

   261

 

 

гр. Троян, 28.07.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на двадесет и осми юни                                  две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ц.Б.,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 827 по описа на съда за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.226 от Кодекса за застраховането /КЗ/  и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/

 

 Съдът е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм. Д.В. бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ и акцесорна претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД,  предявени от В.И.Й., ЕГН **********,***, която, като непълнолетна, действа лично и със съгласието на своя родител И.В.Й., чрез пълномощника адвокат Ц.А.,***, срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, регистрирано в ТР на АВ с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър, ул.“Христофор Колумб“ № 43.

Ищцата твърди, че е пострадала при пътен инцидент на 26.08.2015 год. около 18.20 часа в гр.Троян, като при пресичане на пешеходна пътека била блъсната от автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ***, управляван от Р.И.Р., ЕГН ********** ***. След инцидента незабавно била откарана в спешна помощ,  след което била преместена в хирургично отделение, където й били извършени манипулации.

Ищцата твърди, че в резултат на удара й били причинени телесни повреди, изразяващи се в избит първи горен ляв зъб;    разкъсна рана с охлузени тъкани с размери около 2 на 1.5 см. на долна устна с комуникация с устната кухина и множество охлузвания по цялото тяло, включително и такива по лицето. Вследствие на раните, които получила, дълго време не можела да се храни, тъй като цялото й лице било натрапено. Пиела само вода и леки течности със сламка, тъй като не можела да си отваря устата. Твърди, че дори и при пиенето със сламка изпитвала ужасна болка, тъй като челюстта й не била добре, не можела изобщо да я движи, да  дъвче и да се храни. Това продължило повече от две-три седмици, като в този период отслабнала около 7-8 килограма.

Ищцата твърди, че трудно дишала и през носа. Когато я блъснал автомобилът, тя отхвръкнала и паднала по лице, като по този начин си наранила и носа.  От охлузванията по цялото  тяло изпитвала постоянна болка, като трудно заспивала вечер и се будела често. Била посиняла по ребрата, раменете и цялото тяло, като имала охлузни рани по двете колена, по лактите и по лицето. Най-тежката травма бил избитият преден зъб и прободната рана на долната й устна, които обезобразили лицето й. Липсата на зъба затруднила храненето за много дълъг период от време. Не можело да направят имплант в продължение на няколко месеца, тъй като травмата от удара трябвало да отмине и раните да заздравеят, за да може да й направят изкуствен зъб. На 15 септември 2015г. започнала училище, като още не й бил поставен предният зъб. Твърди, че това й нанесло голяма психологическа травма, тъй като е младо момиче, а не можела да се усмихне заради счупения зъб. Сега, въпреки че имала поставен изкуствен зъб, пак имало забележима разлика. Самият имплант се нуждаел от поддръжка, свързана с редовно ходене на прегледи при стоматолог и за извършената профилактика  се заплащало.

Автомобилът, с който на ищцата били нанесени телесните повреди, е собственост на Р.Й.Г., ЕГН ********** ***, като имал сключена застраховка „Гражданска отговорност" в ответното дружество, обективирана в полица № 07114002475528, валидна до 04.10.2016 год.

            По случая било образувано досъдебно производство № 294/2015 год. на РУ МВР - Троян, но ищцата се възползвала от правото по чл. 343, ал. 2 от НК и поискала прекратяването му.

             Ищцата твърди, че се обърнала към ответното дружество  с молба да платят застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени  и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са причинени от ПТП на пешеходна пътека. Ответното дружеството все намирало причини, поради които да откаже да плати обезщетение.

 Ищцата прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника „Застрахователно дружество Евроинс" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1592, район „Искър", ул. „Христофор Колумб" № 43, да й заплати застрахователно обезщетение в размер 17000 лв. /седемнадесет хиляди/ лева, представляващо обезщетение за нанесени неимуществени вреди, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 17 000 лв. /седемнадесет хиляди лева/ за периода от датата на увреждането 26.08.2015 год. до окончателното й изплащане.

  Претендират се направените  разноски по  делото.

 В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, чрез пълномощника юрисконсулт Л.К., с който изцяло оспорва предявения иск по основание и по размер. Ответникът е направил възражение, че в случая не е налице положителна процесуална предпоставка - не е предявявана от ищцата претенция за изплащане на обезщетение по доброволен път пред застрахователя.

Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен между ответното дружество и автомобилът, управляван от Р.И.Р. -   л.а. марка „Фолксваген", модел „Поло" с рег. № ***. Ответникът оспорва механизма на ПТП, както и  твърдените от страна на ищцата неимуществени вреди и причинната им връзка с процесното застрахователно събитие. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди се, че при настъпване на ПТП ищцата е навлязла внезапно на пътното платно без да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение (нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 от Закона за движението по пътищата).  По отношение размера на предявената от ищцата претенция е изложено становище, че същият е прекомерен с оглед броя, характера и интензитета на твърдените за получени телесни увреждания, периода за възстановяване и предразположеността на младия организъм за пълно и бързо възстановяване, както и социално-икономическите условия в страната и установената в тази връзка съдебна практика. Оспорва се твърдението, че причинените болки на ищцата не са отшумели и продължава да ги усеща и понастоящем. Оспорва се твърдението, че лицето на ищцата е обезобразено.

           Претендират се направените разноски по делото.

Ищцата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Ц.А. ***, който поддържа предявените искове. Същият направи искане за изменение на предявения главен иск относно размера на същия от 18 000лв. на 23 000лв., ведно с лихва за забава върху тази сума от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата, като съдът допусна искането изменение на основание чл.214 от ГПК . В хода на устните състезания адв.А. излага подробни доводи в подкрепа на искането за уважаване на главната и акцесорната претенция.

За ответника, редовно призовани, не се явава законен представител и не се представлява от процесуален представител в съдебно заседание.

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетите като доказателства по делото  - досъдебно производство 294/2015г. по описа на РУ-МВР гр.Троян и наказателно постановление № 16-0359-000112 от 07.03.2016г. на Началника на РУ-МВР гр.Троян, на 26.08.2015г. около 18.20 часа в гр.Троян, обл.Ловешка, на ул.“Васил Левски“ , в района на бензиностанция „Йоана“, е настъпило ПТП, като водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№ *** – свидетелката Р.И.Р., не пропуснала преминаващата по пешеходна пътека В.И.Й. и я ударила с автомобила.

Предвид, че досъдебното производство е прекратено на основание чл.343, ал.2 от НК, на Р.И.Р. е издадено наказателно постановление № 16-0359-000112 от 07.03.2016г. на Началника на РУ-МВР гр.Троян, с което за посоченото деяние – нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00лв. НП не е обжалвано и е влязло в законна сила на 13.04.2016г.

За доказване на твърденията, изложени в исковата молба, ищцата е ангажирала гласни доказателства.

От показанията на свидетелката Р.И.Р. се установява, че на 26.08.2015г. около 18.20 часа тя управлявала лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№ ЕН 2551 ВВ, като се движела по ул.“Васил Левски“ в посока към гр.Ловеч. На пешеходната пътека до бензиностанция „Йоана“ не видяла пресичащото дете, тъй като пред нея се движел автомобил „Шевролет“, който се наложило тя да заобиколи и така настъпил удара. Автомобилът, управляван от Р., ударил детето , което се ударило в капака на същия и от устата му потекла кръв. Било откарано незабавно в Спешна помощ-Троян, където му била оказана медицинска помощ. Св.Р. сочи, че към датата на ПТП автомобилът, управляван от нея, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към „Застрахователно дружество Евроинс“.

От показанията на свидетелката Д.И.Б.-съученичка на ищцата, се установява, че няколко дни след инцидента тя видяла В., която била с избит преден зъб, сцепена устна, синини и множество охлузвания по цялото тяло. Говорела затруднено, споделила й, че се храни със сламка поради сцепената устна и липсата на зъб. В продължение на три месеца приятелката й се хранела по този начин. След ПТП-то В. се затворила в себе си и отказвала да се среща с приятели, защото се притеснявала от външния си вид. Изпитвала сериозни притеснения и при посещение в училище. Сцепената устна била зашита, но и към момента се забелязвал белег. Избитият зъб бил възстановен в размките на 3-4 месеца.

Разпитани са и родителите на ищцата-И.М.Й. и И.В.Й., които сочат, че след ПТП-то и оказаната медицинска помощ във Филиала за спешна помощ-Троян, лечението продължило в домашни условия  около 2 месеца. От удара по В. имало охлузвания по цялото тяло,  по главата,  по носа,  по ръцете,   кръвоизливи по носа. Тя приемала антибиотици първите две седмици, както и успокоителни, а след това се мажела с пасти  докато зарасне раната. Трудно се хранела,  почти не ядяла,  пиела основно вода и сокове със сламка и с биберон. Отслабнала  около 7-8 кг за този период.  Две-три седмици след инцидента не можела да заспива от стрес от преживяното и от болките. Храненето със сламка продължило  около  месец и след това,  докато се възстановила устата й,   започнала на супи и бульони.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни, логични и непротиворечиви помежду си. Показанията на свидетелите И.Й. и И.Й. преценява с оглед другите данни по делото, предвид възможна заинтересованост, съгласно чл.172 от ГПК, но не констатира противоречия с тях.

По искане на ищцата съдът допусна назначаване на съдебно- автотехническа експертиза. От изготвеното заключение, което съдът кредитира като обосновано и професионално изготвено, се установява, че ПТП-то се е случило на прав и равен участък със зона на видимост най-малко 150 метра в двете посоки. Скоростта на лекия автомобил „Фолксваген“ преди произшествието е била 33.87 км/ч, а на пешеходеца 6.59 км/ч. При тази скорост на движение на автомобила, водачката Р. е могла да предотврати ПТП при по-ранно задействане на спирачната система. Пострадалата В.Й. не е могла при подхождане към пешеходната пътека да възприеме като опасност лекия автомобил „Фолксваген Поло“ поради достатъчното му отстояние и относително ниската му скорост.

Според заключението на допусната от съда съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и добросъвестно изготвено, в резултат на настъпилото ПТП на  26.08.2015г.,  на В.И.Й. са били причинени следните травматични увреждания множество охлузвания и насинявания по цялото тяло, предимно в областта на главата,  които  са й причини временно и неопасно разстройство на здравето.  На пострадалата е причинена и травма в областта на долната устна, изразяваща се в разкъсно-контузна рана с размери около 2.5 см., с данни за комуникация с устната кухина и травматично избиване на преден зъб-първи горен в ляво-резец, което трайно затруднява процеса на отхапването и говора за около 45 дни, след което този зъб може да се протезира. За протезиране с имплант е необходимо най-малко 3-4 месеца  за срастване на импланта с коста / челюстта/ . Пълното възстановяване от тази травма е 3-4 месеца, за да започне да се храни пълноценно след имплантирането. Вещото лице е посочило, че възстановяването е пълно след този срок, както и че всички травматични увреждания са причинени от ПТП.

Незавимисимо, че не се спори между страните, че автомобилът, управляван от деликвента Р.Р.,  към датата на ПТП – 26.08.2015г., е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, е  приета като доказателство по делото застрахователна полица № 07114002415528 от 04.10.2014г. със срок до 04.10.2015г., представена по реда на чл.190 от ГПК от страна на ответното дружество .

От страна на ищцата са представени изпратени от нея до ответното дружество застрахователни претенции и отговори. Установява се, че в „ЗД ЕВроинс“АД е заведена претенция на ищцата под № 1500086651/23.06.2016г. Не се установява от ответното дружество да е изплатено застрахователно обезщетение.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:

  Отговорноста на застрахователя в хипотезата на чл.226 от КЗ при застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против деликвента . Ищцата В.Й., като увредено от деликвента Р.Р.  лице, има право на обезщетение за причинените й вреди, което може да бъде упражнено алтернативно или срещу застрахователя, или срещу деликвента . Осигурената от закона алтернативна защита на това право – с иск по чл. 45 ЗЗД или с иск по чл. 226от  КЗ , е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно – на обезвреда за причинени от деликвента вреди.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

  В конкретния случай е било образувано ДП № 294/2015г. по описа на РУ на МВР гр.Троян, по което деликвента Р. е била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ пр.2 във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК във вр. чл.119, ал.1 от ЗДвП. Пострадалата Й. се е възползвала от разпоредбата на чл.343, ал.2 от НК и е поискала прекратяване на наказателното производство срещу Р.. С оглед на което последната е била санкционирана само по административен ред за извършено нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП с наказателно постановление № 16-0359-000112 от 07.03.2016г. на Началника на РУ-МВР гр.Троян, влязло в законна сила, за това, че не е пропуснала преминаващата по пешеходна пътека В.Й.. В този смисъл е налице противоправно поведение, като вината на деликвента, предвид нормата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното. От събраните по делото доказателства тази презумпция не е оборена.  Безспорно се установява и настъпилата вреда, в резултата на причиненото от Р. ПТП.

Предвид на изложеното се налага извод за установени елементи на фактическия състав на чл. 45, ал.1 ЗЗД , а именно – виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП - Р.  И.Р., пряк причинител на причинените травматични увреждания на ищцата  и  съответно - последвалите като пряка последица от това поведение неимуществени вреди в патримониума на ищцата – травматичните увреждания, които са й причинили болки, страдания, безпокойства и стрес.

Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е причинено процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на застрахования, са налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.

Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай ищцата е предявила претенция за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 23 000 лв. При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинената телесна повреда, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, периода на пълното възстановяване на пострадалия, обществено-икономическите условия и към момента на настъпване на увреждането, наличие на съпричиняване и др.

По делото се доказа, че вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие ищцата е получила няколко увреждания- множество охлузвания и насинявания по цялото тяло, предимно в областта на главата,  които  са й причини временно и неопасно разстройство на здравето; травма в областта на долната устна, изразяваща се в разкъсно-контузна рана с размери около 2.5 см., с данни за комуникация с устната кухина и травматично избиване на преден зъб-първи горен в ляво-резец, което трайно затруднява процеса на отхапването и говора за около 45 дни, след което този зъб може да се протезира. За протезиране с имплант е необходимо най-малко 3-4 месеца  за срастване на импланта с коста / челюста/ . Пълното възстановяване от тази травма е 3-4 месеца, за да започне да се храни пълноценно след имплантирането.

 За отчитането тежестта, интензивността и продължителността на всички претърпени от пострадалата физически болки, страдания, неудобства, също  и преживените от нея притеснения и душевни страдания, съдът взе предвид, че в действителност на пострадалата В.Й. са причинени една средна телесна повреда по см. чл.129 от НК - избиване на преден зъб-първи горен в ляво-резец, което трайно затруднява процеса на отхапването и говора за около 45 дни,  и други телесни увреждания , които са обосновали временно и неопасно разстройство на здравето и представляват лека телесна повреда по см. На чл.130, ал.1 от НК.

От така установените по делото факти е видно, че  в резултат на травмите, причинени при процесното ПТП, здравословното състояние на ищцата е било увредено за продължителен период от време – 3-4 месеца, в рамките на който пострадалата  е търпяла значителни по интензивност физически и душевни страдания и неудобства в резултат на травматичните увреждания и поради липса на преден зъб, което е създавало допълнителен дискомфорт на младото момиче при общуването му. Следва да се отчете обстоятелството, че пострадалата към момента на произшествието е била само на четиринадесет години - в граничната възраст между детството и юношеството, в която младежите особено тежко преживяват дори най-незначителните дефекти във външния си вид.

ОТНОСНО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА СЪПРИЧИНЯВАНЕ И ЗА РЕДУКЦИЯТА ПО ЧЛ.51, АЛ.2 ОТ ЗЗД:

Съдът намира, че по делото не се доказа направеното възражение от страна на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. От приетите писмени доказателства, находящи се в ДП № 294/2015г. на РУМВР гр.Троян и от заключението по САТЕ се установява, че ищцата В.Й. се е намирала на пешеходната пътека, когато е била ударена. Тя не е могла при подхождане към пешеходната пътека да възприеме като опасност лекия автомобил „Фолксваген Поло“ поради достатъчното му отстояние и относително ниската му скорост.

Предвид гореизложеното и като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП/, от техния вид, характер и времетраене /лека телесна повреда и средна телесна повреда с  дълъг период на възстановяване – 3-4 месеца, с оглед младата възраст на ищцата, при съобразяване и на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и общественото възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за репариране на търпените от ищцата неимуществени вреди е обезщетение в размер на 15 000 лева.  

             

 

Предвид тези съображения, настоящият състав счита, че исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от 15 000 лева, а в останалата част до пълния претендиран размер на сумата от 23 000 лв., искът като неоснователен и недоказан  следва да бъде отхвърлен.  

Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва, дължима съгласно чл. 86, ал.1 във вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД от датата на деликта – 26.08.2015 година, която лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 223, ал.2 от КЗ / отм./. Видно от разпоредбите на чл.257 и чл.267 ал.1 от КЗ /отм./ , отговорността на застрахователя е за всички вреди, за които отговаря застрахования. Поради това отговорността е и за обезщетението за забавено плащане. В случаите на непозволено увреждане по силата на чл.84, ал.3   от ЗЗД забавата настъпва в момента на увреждането. Поради това застрахованият дължи лихви на увреденото лице от момента на деликта. Доколкото отговорността на застрахователя е функционална от тази на застрахования и е до размера на всички вреди в рамките на застрахователната сума, то застрахователя дължи обезщетение и за лихвите от датата на увреждането. Поради това в случаите по застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят дължи заплащане и на лихвата за забавата, която се дължи от застрахования, т.е. задължението е от датата на настъпване на застрахователното събитие. При това заплащането на лихвата в тези случаи не е поставено в зависимост от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, каквато зависимост е налице, когато лихвите са присъдени в тежест на застрахования и той ги е заплатил. Освен това от разпоредбата на чл.268, т.10 във връзка с чл.223, ал.2 и ал.4 от КЗ следва извода, че отказът да се платят лихвите и разноските е санкция за това, че застрахователят не е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие по чл.224, ал.2 от КЗ. От тези разпоредби обаче е видно, че се отнася за задължения на застрахования, а не на увредения. Това изрично е отразено и в разпоредбата на чл.226, ал.2 от КЗ, който изключва възможността по отношение на увредения да бъде правено възражение по чл.224, ал.1 от КЗ. При това КЗ не предвижда задължение за увреденото лице да уведомява застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.

При този изход на  производството и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 980.00лв. лева, изчислени с оглед чл.38, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата във вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част на иска. Ищцата следва да заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от иска, сумата 71.30лв., произтичащи от внесени депозити за възнаграждение на вещи лица и свидетел / общо 205.00лв./  на основание чл.78 ал.3 от ГПК. По този начин ответникът следва да заплати на ищцата по съразмерност и компенсация   сумата от 908.70 лева

 На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Троянски районен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 600.00 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА   на основание чл.226, ал.1 Кодекс за застраховането /отм./ „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, регистрирано в ТР на АВ с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър, ул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Димитър Стоянов Димитров-прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов и Йоанна Цветанова Цонева - съвместно от всеки двама от изпълнителните членове на УС или всеки един от изпълнителните членове на УС и прокуриста, да заплати на В.И.Й., ЕГН **********,***, която, като непълнолетна, действа лично и със съгласието на своя родител И.В.Й., сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 26.08.2015 година ПТП  за претърпените от нея болки и страдания, вследствие на нанесените й телесни увреждания,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.08.2015 година до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от сумата 23 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА   на основание 78, ал.1 и ал.3 от ГПК „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, регистрирано в ТР на АВ с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър, ул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Димитър Стоянов Димитров-прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов и Йоанна Цветанова Цонева - съвместно от всеки двама от изпълнителните членове на УС или всеки един от изпълнителните членове на УС и прокуриста, да заплати на В.И.Й., ЕГН **********,***, която, като непълнолетна, действа лично и със съгласието на своя родител И.В.Й., сумата от 908.70 / деветстотин и осем лева и 70 ст./ лева, представляващи разноски за адвокат по съразмерност и компенсация.

ОСЪЖДА   „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, регистрирано в ТР на АВ с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър, ул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Димитър Стоянов Димитров-прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов и Йоанна Цветанова Цонева - съвместно от всеки двама от изпълнителните членове на УС или всеки един от изпълнителните членове на УС и прокуриста, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Троян сумата 600.00 / шестотин /  лева, представляваща държавна такса върху размера на присъденото застрахователно обезщетение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: