О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  

     

                                               от  23.10.2017 година, гр.Троян

 

                        Троянски районен съд, първи състав, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОАНЕТА  СИМЕОНОВА

 

Съдебен секретар Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията Симеонова гражданско  дело № 950  по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 ПРОИЗВОДСТВО  с правно основание чл.323 от ГПК във вр. чл.127, ал.3 от СК

                       

 

                        В Троянски районен съд е образувано гр. дело № 950 по описа за 2017г. по молба на  Д.Н.К. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК против С.В.К. ***.       На 28.09.2017г. е постъпила молба от ищеца с искане за определяне на привременни мерки на основание чл.127, ал.3 от СК относно определяне на личните отношения между него и малолетната му дъщеря В.Д.К., родена на ***г., ЕГН **********.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с  процесуалния си представител- ад.Г.И. от ЛАК, който поддържа молбата  и прави искане същата да бъде уважена, като съдътпостанови исканите привременни мерки.

Ответницата С.В.К. се явява лично и с процесуалния си представител – адв.Светла Станчева от АК-Ловеч, която оспорва молбата за привременни мерки, като моли съда да постанови  режим на лични отношения на бащата, при който да постанови детето да не преспива в жилището на баща си, тъй като това е удачно едва след като В. навърши 3 -годишна възраст.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото има висящ бракоразводен процес, образуван по искова молба с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Същите са сключили граждански брак на 21.02.2015г. в гр.Троян, за което е съставен акт за гр. брак № 0004 от същата дата, видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Троян.

От брака страните имат едно дете – малолетната В.Д.К., навършила 2–годишна възраст. Съпрузите са се разделили от 14.08.2017г., като от този момент до настоящия  детето се отглежда от майката.

Ищецът твърди, че майката не му позволява да се среща и да взима детето във всички случаи, когато той е поискал това. Твърди, че тя му отказва детето да бъде при него за по-продължително време, включително и за преспиване в почивните дни.

Ответницата излага, че е отказвала да даде детето на бащата само в случаите, когато той е искал това без да се съобрази с нейни ангажименти, както и през дните, когато детето е боледувало. Сочи също, че детето е много малко, за да нощува в дома на баща си.

От показанията на М.Д.К. – майка на ищеца, се установява, че бащата желае по-чести срещи с дъщеря си от тези, които към момента получава след разрешение от ответницата. Излага, че искането му е с оглед запазване на отношенията на привъзраност, които имат баща и дъщеря. К. сочи, че в апартамента, в който живеят двамата със сина си-ищеца Д.К., има условия, където да бъде отглеждано малкото дете при посещенията си. Твърди, че бащата полага необходимите грижи за дъщеря си, свързани с хранене и обгрижване. Посочва, че детето В. в техния дом общува и играе с другата внучка на св.М.К., която е на 5 години.

От показанията на В.П.П.-баща на ответницата, се установява, че дъщеря му С. живее заедно със своята дъщеря В. в жилище под наем. Твърди, че бащата Д.К. често взима детето и свидетелят не знае да му е отказвано това, освен когато В. е боледувала. Не му е известно детето да е вземано от бащата през почивните дни с приспиване, което, според свидетелят, е поради ниската възраст на момичето. Излага, че двегодишната В. е привързана към всички, в т.ч. и към баща си.

По делото е прието становище от Дирекция „Социално подпомагане” гр.Троян, от което се установява, че  основни грижи за детето В. полага майката, при която то живее. Бащата желае активно да участва в отглеждането и възпитанието на детето, въпреки раздялата със съпругата си и е силно загрижен за правилното отглеждане на детето, поради което иска да има чести контакти с дъщеря си.

В становището е посочено, че детето е емоционално привързано и към двата си родители. Отразено е, че майката е заявила, че Д.К. е добър и отговорен баща и докато са живеели заедно й е помагал при отглеждането на детето.Споделила е, че са в непрекъснат контакт помежду си по телефон. Относно искания режим на контакти на бащата с детето, пред социалния работник С.К. е изразила съгласие. В с.з. пълномощникът на ищцата оспорва становището на ДСП-Троян в тази част, като излага, че ответницата неправилно е била разбрана.

При така установените факти по делото, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от СК, родителите имат равни права и задължения по отношение ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са в брак. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от СК допълва, че родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето. С оглед на това съдът счита, че с оглед запазване на връзката между баща и дъщеря следва да определи режим на лични отношения между същите, които да са в интерес на детето. При преценката си съдът съобрази, че малолетното дете  живее при майка си, която полага всички необходими грижи за него. Същата е осигурила подходящи условия за правилно отглеждане и възпитание на детето.  Установи се, че бащата желае активно да участва при отглеждането и възпитанието на детето, поради което иска да има чести контакти с дъщеря си.

Настоящият състав не споделя доводите, изложени от процесуалния представител на ответницата и от самата ответница при изслушването, че поради малката възраст на детето, то не следва да посещава дома на баща си с приспиване. Съдът съобрази, че бащата притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на двегодишната му дъщеря, съобрази, че той живее съвместно с майка си, която изрази готовност да го подпомага при посещенията на детето, поради което намира, че следва детето да посещава баща си през почивните дни с преспиване два пъти месечно.  С оглед непрекъснатост на контактите на детето с бащата следва да определи всяка сряда детето да бъде с бащата, като всяка първа и трета седмица от месеца в сряда прекарва по два часа, а всяка втора и четвърта седмица от месеца в сряда да бъде с преспиване при бащата.

             Предви гореизложеното съдът намира, че следва да определи режим на лични отношения на бащата Д.К. с дъщеря си В., както следва:

Д.Н.  К.  ще има право да вижда и да взема детето В.Д.К., при себе си-в жилището, в което той живее, всяка първа и трета седмица от месеца  от 17.00 часа в петъчните дни до 17.00 часа в неделните дни; като всяка първа и трета седмица от месеца в сряда детето ще прекарва с баща си по два часа без преспиване, а всяка втора и четвърта седмица от месеца в сряда бащата ще взема детето  при себе си – в жилището, в което той живее, с преспиване; включително и бащата да взема детето при себе си за 7 последователни дни през месец април, след предварително уточняване  на дните с майката, и  по 30 дни през лятото, който месец да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката. Детето ще прекарва с бащата  през всяка календарна година, чиято последна цифра завършва на нечетно число по три дни от коледните празници-на 23, 24 и 25 декември / до 17.00 часа на последния ден/ , а през всяка календарна година, чиято последна цифра завършва на четно число - детето ще прекарва при баща си по три дни от новогодишните празници- на 30 и 31 декември от изтичащата година и на 1 януари следващата година до 17.00 часа.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между Д.Н.  К., ЕГН ********** и дъщеря му В.Д.К., ЕГН **********, както следва: Д.Н.  К. ще има право да вижда и да взема детето В.Д.К. при себе си-в жилището, в което той живее, всяка първа и трета седмица от месеца  от 17.00 часа в петъчните дни до 17.00 часа в неделните дни; както  и всяка първа и трета седмица от месеца в сряда детето ще прекарва с баща си по два часа без преспиване, а всяка втора и четвърта седмица от месеца в сряда бащата ще взема детето  при себе си – в жилището, в което той живее, с преспиване; включително и бащата ще взема детето при себе си за 7 последователни дни през месец април, след предварително уточняване  на дните с майката, и  по 30 дни през лятото, който месец да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката. Детето ще прекарва с бащата  през всяка календарна година, чиято последна цифра завършва на нечетно число по три дни от коледните празници-на 23, 24 и 25 декември / до 17.00 часа на последния ден/ , а през всяка календарна година, чиято последна цифра завършва на четно число - детето ще прекарва при баща си по три дни от новогодишните празници- на 30 и 31 декември от изтичащата година и на 1 януари следващата година до 17.00 часа.

            Определението не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от съда, съгласно чл.323, ал.3 ГПК.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: